Смит неволно потръпна. Срещата щеше да е не само неофициална, но и секретна. Много секретна. Това означаваше, че Бил заобикаляше ФБР, ААМИИЗИБ и всички правителствени организации… и очевидно се опитваше да го замеси в нещо незаконно.
Глава 2
12 октомври, неделя, 9:57 ч.
Форт Детрик, щата Мериленд
Намиращ се във Фредерик — малко градче, потънало в зеленината на Западен Мериленд, форт Детрик приютяваше Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести ААМИИЗИБ, наричан още Института. Преди години той беше като магнит за безбройните протестни акции, когато през шейсетте представляваше правителствено предприятие за производство и разработка на биологични и химически оръжия. През 1969 година президентът Никсън нареди прекратяването на програмите и учреждението изчезна от светлината на прожекторите, превръщайки се в център за наука и лечение.
След това дойде 1989 г. В карантинната камера за примати в Рестън, Вирджиния, няколко маймуни се заразиха и умряха от изключително заразния вирус ебола. Лекарите от ААМИИЗИБ — цивилни и военни — бяха призвани да предотвратят възникването на трагична епидемия сред местните жители. Те постигнаха нещо повече. Успяха да докажат, че вирусът в Рестън от генетична гледна точка е с милиметър по-различен от смъртоносната заирска и суданска ебола. Ала по-важното бе, че се оказа напълно безвреден за хората. Вълнуващото откритие изстреля Института към върховете на общественото одобрение. Форт Детрик отново стана център на внимание за нацията, но този път като най-развития в Съединените щати научно-медицински център.
Д-р София Ръсел си припомняше тази история на падение и възход, докато очакваше в кабинета си телефонното обаждане от човек, който би могъл да й даде необходимите отговори, за да се предотврати експлозията на една нова сериозна епидемия. Тя бе професор по клетъчна и молекулярна биология — водещото колело на световната здравна машина, пусната в действие от смъртта на майор Кейт Андерсън.
В ААМИИЗИБ бе от четири години и подобно на учените от 1989 г. бе изправена пред неотложната задача да изолира нов, неизвестен досега вирус. За съжаление заедно със сътрудниците си се намираха в далеч по-сложна ситуация. Вирусът бе фатален за хората. Жертвите бяха три — армейски майор и двама цивилни. Смъртта и на тримата бе настъпила в един и същи ден с разлика от няколко часа. Бяха починали от внезапно развил се синдром на остро респираторно увреждане СОРУ. Не съвпадението във времето, не и самият синдром приковаха вниманието на ААМИИЗИБ — милиони хора от целия свят загиваха всяка година от синдрома на острото респираторно увреждане. Но това не се случваше с млади, здрави хора, без дълга история на болестта, без многогодишни респираторни проблеми или други болестотворни фактори. Не и придружен с главоболие и огромни кръвоизливи в гръдната кухина.
И в трите случая жертвите бяха умрели с идентични симптоми, по едно и също време в различни части на страната — майорът в Калифорния, едно младо момиче в Джорджия и един бездомник от Масачузетс. Директорът на ААМИИЗИБ, бригаден генерал Калвин Кайлбургер, отказа да обяви извънредно положение за целия свят въз основа само на три случая, за които разбира едва вчера. Мразеше да предизвиква излишна паника и се боеше да не го сметнат за параноик. А и никак не искаше да дели лаврите от евентуалния успех с другите лаборатории, особено с най-големия им конкурент — Центъра за Контрол върху Болестите ЦКБ в Атланта.
В същото време напрежението в Института нарастваше, а София и нейният екип трескаво работеха. Тя бе получила първите кръвни проби в събота, някъде към три сутринта и незабавно се втурна към лабораторията, за да проведе тестове. ААМИИЗИБ бе най-добрата „гореща“ лаборатория — термин, използван за лабораториите, в които съществува четвърто ниво на биологична защита. В малката кабина за преобличане София свали дрехите си, часовника и пръстена, който Смит й подари, когато се съгласи да се омъжи за него. Спря се за секунда, колкото да се усмихне на халката и да си помисли за Джон. Привлекателното му лице се появи пред очите й — почти индиански черти, но с наситено сини очи. Точно те я заинтригуваха в началото — представяше си колко ще е забавно да потъне в тях. Бе поразена от въздушната му походка — като на животно в джунглата, което не би понесло ограничения или дом. Обичаше начина, по който я любеше — огъня и възбудата. Всъщност тя просто невъобразимо и страстно го обичаше. Съжаляваше, че й се наложи да прекъсне телефонния им разговор, за да се втурне насам.