— Ако беше Флорънс Найтингел6, вече да съм мъртъв, Какво те забави толкова?
— Ако бях Флорънс Найтингел, нямаше да съм тук. Щяхме да сме в друг век. — Смит заключи вратата и огледа празната стая, а Марти провери през прозореца. — Кажи ми какво точно се случи. Всичко!
Марти спусна щорите и му описа четиримата нападатели, оръжията и опитите им да проникнат в къщата. Същевременно Смит обикаляше наоколо и проверяваше вратите и прозорците. С поклащащата си походка Марти го следваше. Всички щори и пердета бяха спуснати и стаите бяха мрачни и прашни. Мястото беше празно. Сигурността бе колкото във всяка друга къща, което не беше много. Накрая Марти приключи обясненията си с поток от предположения.
— Прав си — отвърна му кратко Смит. — Скоро ще започнат да претърсват съседните къщи.
— Чудесно. Това исках да чуя — усмихна се леко Марти. Усмивката се превърна в крива гримаса, но все пак бе направил храбър опит.
Смит хвана Марти за раменете, опитвайки се да потисне тревогата в гласа си:
— Как са разбрали за нас, Марти? Казал ли си на някого?
— Не и в последните квадрилион години.
— Следователно трябва да са ме проследили, но не виждам как. — Умът му трескаво започна да изрежда всички мерки, които бе предприел, за да обърка евентуалните си преследвачи, откакто напусна Фредерик. — Този път не са могли да сложат бръмбар на колата.
След това го чу… един звук, който се открояваше от неопределения шум на града. Първо не успя да го идентифицира. Но в следващия момент го разпозна и осъзна как са го проследили. Гърлото му се стегна. Приближи се до предния прозорец, повдигна леко пердето и погледна нагоре.
— По дяволите! — удари стената с юмрук.
Марти отиде до него и се вторачи в хеликоптера, който висеше ниско на юг, точно под перпендикуляр на линията между двете бунгала. Докато я наблюдаваха, машината направи завой и полетя на север право към бунгалото, в което двамата се бяха скрили. Смит си спомни, че бе чул този звук, докато шофираше към дома на приятеля си.
Изруга и отново удари стената. Това бе отговорът — колата. Знаеше, че ги е объркал, когато напусна междущатското шосе при Гейтърсбърг — този път не бяха имали време да сложат радиотрансмитер в триумфа. Но колко могат да бъдат реставрираните коли марка „Триумф“, произведени 1968 г.? Вероятно не са много, а и сигурно неговият е бил единственият гази сутрин между Фредерик и Вашингтон. Всеки един от онези хеликоптери, които наблюдаваше на закуска и си бе помислил, че управляват трафика, би могъл да бъде нещо абсолютно различно. Трябвало е само да предположат, че отива до Вашингтон, и да следят междущатското шосе за автомобил триумф. Бяха го открили при Гейтърсбърг. Проследили са го до Вашингтон.
Триумфът го е издал. По дяволите!
Гласът на Марти беше леден:
— Добре, Джон. Нямаме време за яростните ти изблици. Освен това не искам дупки по стените, освен, ако сам не си ги правя. Кажи ми каква е следващата ни стъпка. Мога ли да помогна с нещо?
— Този път не. Това е от моята компетенция, нали така? Знам, че имаш кола. Още ли е тук? — Беше убеден в сигурността на своя триумф и сгреши. Сега би могъл да си вземе реванш, щом разчитат на колата, за да го проследят — всеки план си имаше слаби страни.
— Държа я в гаража, близо до Масачузетс Авеню. Но Джон, нали знаеш, че никога не излизам навън?! — Той подскочи и отиде до съседната стая, където нервно погледна през прозореца. Все още стискаше в ръце дистанционното и листите, сякаш бяха талисмани.
— Сега ще го направиш — твърдо отсече Смит. — Излизаме оттук и…
— Д-д-джон! Виж! — Марти посочи с дистанционното към задния прозорец.
Смит моментално застана зад него с берета в ръка. Двама от нападателите бяха прескочили живия плет и се насочиха към тяхното бунгало. Приведени ниско към земята, държаха се така, сякаш очакваха сериозна съпротива. Бяха въоръжени. Марти се приближаваше до истерията. Пулсът на Смит се ускори. Хвана приятеля си за рамото, натисна го надолу и го принуди да залегне.
Остави ги да се приближат на петнайсетина метра, открехна леко прозореца, внимателно се прицели и стреля последователно в краката на двамата. Реакциите му бяха хванали ръжда през годините бездействие, но мускулите на тялото си припомниха всичко и се задействаха от само себе си като добре смазана машина. Нападателите се проснаха по лице, стенейки от болка и изненада. Докато се влачеха по земята в търсене на прикритие зад старите кестени в градината, Смит се втурна към всекидневната. — Хайде, Марти!
Геният го последва. Надникнаха през прозореца. Опасенията на Смит се потвърдиха — другата двойка се готвеше за пристъп. Единият от мъжете бе същият онзи едър тип, който водеше засадата преди два дни в Джорджтаун. Явно бяха чули изстрелите, защото залегнаха в тревата с насочени напред пистолети. Старият му познайник се хвърли по гърди, без да изпуска оръжието. Реакцията на втория бе с три секунди по-бавна. Беше преполовил пътеката към бунгалото, но все още стоеше изправен с големия армейски колт 45-и калибър в ръка.
6
Флорънс Найтингел (Florence Nightingale, 12 May 1820 — 13 August 1910) — Личност останала в историята като предшественик и пионер на съвременните медицински сестри. — Бел. В.В.