Прехвърлиха високия три хиляди стъпки Мид Пайнсъмит, прекосиха буйната река Мерсед и навлязоха в парка при Ел Портал. Марти тихо съзерцаваше гледката през прозореца. Докато изкачваха високия рид зад реката, вливаща се в прочутата долина, погледът му продължи да пие жадно от невероятния планински пейзаж.
— Мисля, че греша, като не излизам никога — реши накрая. — Неописуемо красиво.
— И малко хора, които да пречат на картинката.
— Джон, прекалено добре ме познаваш.
Подминаха водопада Брайдъл Вейл, потънал в облак пръски, както и голите скали на Ел Капитан. В далечината бе легендарният Халф Доум и водопада Йосемити. Направиха остър завой на север и поеха по Биг Оук Флат Роуд до високопланинския проход Тиога, затворен за движение от ноември до май, а понякога чак до юни. Продължиха покрай преспи сняг и великолепния пейзаж на недокоснатата Сиера. Накрая тръгнаха по източния склон, където земята бе по-суха и неплодородна.
Когато започнаха да се спускат, Марти запя стари каубойски мелодии. Действието на лекарството отслабваше. Няколко мили преди Тиога Роуд да пресече магистрала 395 до град Ли Вайнинг, Смит отби по тесен черен път. От двете страни се издигаха възвишения, украсени с бодлива тел, указваща парцелите частна собственост. Под дърветата, чиито черни силуети хвърляха мрачни сенки върху златистите планини, пасяха кротко коне и крави.
Марти вдъхновено запя с цяло гърло.
Смит следваше разбития, пълен с дупки път, прекоси няколко потока по разклатени дървени мостчета и стигна ръба на дълбока цепнатина. На дъното ромолеше широк поток. Висящо стоманено мостче я прекосяваше и водеше към едно открито място, обградено с борови и кедрови дървета, под които се виждаше дървена колиба. Снежният четирихилядник Дана се извисяваше като страж в далечината.
Докато Смит паркираше, Марти продължи да се рее в космоса на собствените си фантазии, стимулиран от невероятния преход от океан, през планини до равнините. Но сега осъзна, че сигурно са близо до целта и от него се очакваше да остане тук. Да спи тук. Вероятно да живее известно време.
Смит отвори вратата и Марти неохотно излезе. Потрепна при вида на моста, който се люлееше от вятъра. Цепнатината беше десетина метра дълбока.
— Няма да стъпя върху тази хлабава измишльотина — твърдо заяви Марти.
— Не гледай надолу и няма страшно — побутна го напред Смит.
Марти не пусна перилата до края на моста.
— Какво ще правим в тази пустош? Тук няма нищо освен онази съборетина.
След като стъпи на пътеката, водеща към „съборетината“, Джон обясни:
— Там живее нашият човек.
Марти се закова.
— Това ли е целта ни? Не бих престоял и пет минути в нещо толкова примитивно. Съмнявам се, че има канализация. Със сигурност няма електричество, а следователно и компютър. Искам компютър!
— Няма и убийци — добави Смит. — И не съди за книгата по корицата.
— Това е клише — изсумтя Марти.
— Хайде, мърдай!
Навлязоха сред дърветата. Във въздуха тежеше миризмата на борова смола. От бараката пред тях не се чуваше никакъв шум. Всеки път щом я мернеше през стената от борове, Марти потръпваше от омраза.
Внезапно едно смразяващо ръмжене ги закова на място. Иззад едно дърво на около четири-пет метра пред тях се показа напълно развит когуар7. Дългата му опашка изплющя като камшик, а жълтите му очи блеснаха.
— Джон! — изкрещя Марти и се обърна, за да побегне назад.
Смит го задържа за ръкава.
— Чакай!
Някъде отпред се чу глас с английски акцент:
— Не мърдайте, джентълмени. Не посягайте към оръжие и той няма да ви стори зло. А може би дори и аз.
Глава 22
13:47 ч.
Близо до Ли Вайнинг, Високи Сиери, Калифорния
От ниската покрита веранда се появи строен мъж. В ръцете си държеше автоматична карабина „Енфийлд“, английско производство. Думите му бяха отправени към Смит, но погледът му бе втренчен в Мартин Целербах.
— Не каза, че ще водиш някого със себе си, Джон. Не обичам изненадите.
— Ще се радвам да се махна — прошепна Марти.
Смит не му обърна внимание. Питър Хауел не бе като Мартин Целербах. Защитите му бяха смъртоносни и на тях трябваше да се гледа сериозно. Полковникът тихо каза на мъжа:
— Свирни на котката си, Питър и разкарай това оръжие. Познавам Марти много по-отдавна, отколкото теб и точно сега се нуждая и от двама ви.
— Но аз не го познавам — също толкова тихо отговори мъжът. — Тук е опашката на крушката, нали? Сигурен ли си, че знаеш всичко за него и е чист?
— Никой не е по-чист.
Хауел изучаваше Марти една цяла дълга минута. Бледо-сините му очи бяха студени, ясни и пронизващи като рентген. Накрая издаде един груб звук, нещо средно между изсвирване и прочистване на гърлото.
7
Когуар (Cougar — Puma concolor), хищник от семейство котки, известен още като „пума“, „планински лъв“ и „пантера“. Обитава Северна и Южна Америка. — Бел. В.В.