— Не го обвинявам. Каза, че действието на лекарствата отминава?
— Да. Можеш да го разбереш — започва да говори с удивителни знаци, след всяко изречение. Дрънка, обяснява, почти не спи и побърква всички наоколо. Ако остане твърде дълго без хапове, потъва в някаква вълшебна страна, излиза извън всякакъв контрол и става опасен за себе си и за околните.
— Съжалявам за младия ти приятел. Не ме разбирай погрешно.
— Не си прав. На Марти му е жал за теб. Както и за мен. Всъщност го прави, защото никога няма да научим това, което знае той. Ние не можем да концептуализираме онова, което той разбира. Чиста загуба е, че се е концентрирал само върху компютрите, въпреки че, доколкото знам, експерти от цял свят се консултират с него. Обаче никога лично — само по и-мейл.
Хауер продължи да чисти оръжието си — „Хеклер и Кох MP5“. Изглеждаше толкова смъртоносно, колкото си бе всъщност.
— Но след като е механичен и бавен с лекарства, ако е без тях, как успява да свърши нещо изобщо?
— Това е трикът. Научил се е да живее известно време без хапове и да работи, но без да преминава границата. Прекарва по няколко часа в денонощието в това междинно състояние и тогава е в рая. Новите идеи му идват една след друга. Остроумен, вдъхновен и непобедим.
— Непобедим при компютрите, а? Е, това все пак е нещо — очите на Хауел само за миг проблеснаха, но той продължи да си чисти невъзмутимо оръжието — изборът на британските специални десантни части.
— Винаги ли си чистиш оръжието, когато имаш гости?
— Смит притвори очи, уморен от дългото шофиране.
— Чел ли си Артър Конан Дойл? — изсумтя в отговор Хауел. — „Бялата команда“? Чудесна книга. Като момче ми харесваше много повече от Шерлок Холмс. Странно, там има един стар стрелец — Черния Саймън. Една сутрин героят го пита защо винаги си остри меча, когато отрядът не очаква сражение. Черния Саймън му отвръща, че преди битките при Поатие и Креси8 е сънувал червена крава. Същият сън го споходил и тази нощ. Така че се подготвял. Естествено, както предсказал, по-късно през деня испанците ги нападнали.
Смит се засмя и отвори очи.
— Означава ли, че щом се появя, се подготвяш за неприятности?
— Така е.
— Както винаги. Нуждая се от помощ и вероятно ще бъде опасно.
— За какво друго може да ти притрябва една дива патица и пустинен плъх?
Смит го бе срещнал за пръв път в скуката на Пустинен щит, когато в болницата прекарваха дълги дни в подготовка и очакване на военните действия. Тогава се появи Питър Хауел. През нощта, сякаш изникнал като призрак от мрака и пясъка. Имаше треска и беше обезводнен. Някои лекари се кълняха, че чули хеликоптер или малка наземна машина, която го е докарала до лагера. Как се бе добрал до тях или кой му бе помогнал си остана загадка.
Смит моментално разбра, че непознатият пациент в окъсан британски пустинен камуфлаж без пагони и каквато и да е идентификация е ухапан от отровна змия. Спаси живота му чрез незабавно лечение. През следващите дни, докато Питър се оправяше, те се опознаха и спечелиха взаимното си уважението. Едва тогава Смит научи името му и разбра, че е бил дълбоко в Ирак на някаква неназована мисия. Това бе всичко, което Питър бе признал. Очевидно бе твърде стар, за да е обикновен парашутист от десантните части. Историята си имаше и продължение, но минаха години, преди Смит да проумее нещо от нея и тя все още си оставаше мъглява.
Казано накратко, Питър бе от ония ненаситни и необуздани британци, които през последните два века си пъхаха носа във всеки конфликт по света, бил той голям или малък, от едната или другата страна. Образован в Кеймбридж и Сандхърст9, лингвист и пътешественик, той се бе включил към Специалните въздушно-десантни сили още по време на войната във Виетнам. Когато битките затихнали, се записал доброволец към МИ-6 и военното разузнаване. Работел ту за едните, ту за другите в зависимост дали войните бяха горещи или студени, а понякога и за двете. Докато не остарял за едните и не надживял полезността си за другите.
Тук, в тази отдалечена и слабо населена част на Сиера, бе открил място, в което да се оттегли. Или поне така изглеждаше. Смит подозираше, че „оттеглянето“ му е същата мистерия, както и целият му живот.
Сега като ОВС Смит се нуждаеше от помощ, която можеха да му предоставят само СВС и МИ-6.
— Трябва да отида в Ирак, Питър. Тайно, но с контакти.
Хауел започна да сглобява автомата.
— Това не само е опасно, момче. Чисто самоубийство си е. Няма начин — нито за янки, нито за брити. Такова е положението тези дни. Не става.
— Убиха София. Трябва да стане.
8
През август 1346, на това място се е провело сражение от „Стогодишната война“ между Англия и Франция, при което не голям отряд англичани са разгромили многочислена френска войска. — Бел. В.В.