Утринта вече се задаваше, а те все още не бяха открили връзката.
— Добре — отсече накрая Питър, — Да направим стъпка назад. Къде е работила след доктората си?
— В Калифорния.
— В кой университет?
Ако Марти не беше си взел лекарството, щеше да подскочи с разперени ръце, отчаян от невежеството на партньора си. Вместо това само поклати глава:
— В Бъркли естествено.
— А, да. Британците били сноби, моля ти се. Можеш ли да кракнеш тази свещена институция, или трябва да шофираме обратно до западния бряг?
Марти вдигна вежда. Каза с добре пресметнат саркастичен тон:
— Кажи ми, Питър, толкова ли сме си неприятни един на друг дори когато не съм на медикаменти?
— О, да, момчето ми. Не се тревожи.
Марти гордо вдигна глава:
— Така си и мислех.
Седна пред компютъра и след десет минути файлът на София от Бъркли беше в ръцете им. Питър отново прочете на глас доклада от белгийския институт. Марти свери фактите.
— Няма съвпадения. Няма практики в чужбина. Цялата й програма е била по генетика. Никаква вирусология. — Листът се свлече от коленете му. — Безнадеждно е.
— Безсмислици. Както казваме ние, британците: боят още не е започнал.
— Това го е казал Джон Пол Джонс11 преди сражението срещу британците — ядоса се Марти.
— Технически той все още е бил британец, когато го е казал.
— Все още ви се ще да си имате колонии, нали?
— Мразим да изоставяме една добра инвестиция. Добре де къде е писала докторската си дисертация?
— В Принстън.
— Хакни го, разбойнико.
За съжаление дисертацията й нямаше нищо общо с вирусите и бе прекалено сложна, за да им е от помощ. Беше изучавала група гени и мутациите им, които бяха причина за липсата на опашки при сиамските котки.
— Била е на продължителни полеви практики — отбеляза Марти. — Това може да е полезно.
— Добре. Кой е бил научният й ръководител?
— Д-р Бенджамин Луи Емеритус. Все още води някакви курсове и живее в Принстън.
— Ясно. Стига съм се занимавал с тези бумаги. Да тръгваме.
8:14 ч.
Принстън, Ню Джърси
Слънчевите лъчи постепенно обагряха дърветата и храстите в есенните цветове, докато Питър и Марти се придвижваха на север. Сменяха се на волана и така прекосиха Мемориалния мост над Делауер, южно от Вашингтон. Оставиха зад себе си шумните метрополиси на Филаделфия и Трентън. Когато влязоха в Принстън, слънцето вече беше високо в небето, а листата ярко грееха в червено, златисто и оранжево.
Градът беше стар, сцена на сражения от времето на войната за независимост. Тук се бе намирал главният британски щаб. Все още бе запазил правите си, обградени с дървета улици, тревните площи, старите къщи и класическите сгради на университета. Цареше елегантна и мирна атмосфера, в която високообразованите и спокойни натури проникваха в законите на природата. Известният университет и старинното градче живееха в симбиоза, не можеха един без друг.
Къщата на д-р Бенджамин Луи се намираше в една странична улица, сгушена сред плътна редица кленови дървета, чиито листа пламтяха в яркочервено. Прохладната триетажна къща беше облицована с дърво, в нещо средно между тъмнокафяво и тъмносиво и повредено от години на храбра съпротива срещу стихиите.
Самият д-р Луи имаше повехнало лице. Видът му бе далеч от клишето за китаец. Беше висок, мускулест, с очи и мустаци на аскетичен мандарин, но с пухкавите бузи, изпъкналата брадичка и розовеещата кожа на новоанглийски китоловен капитан. Представляваше успешна смесица на китайската и европейската раса, стените на кабинета ясно показваха защо. Там висях портретите на родителите му. На едната се виждаше руса, атлетична жена с капитанска шапка и въдица в ръце, а на другата — изтъкнат джентълмен в традиционната мандаринска роба на китайски старейшина, облегнат на перилото на кораб. На другата стена висяха историческите отличия на висок китайски ранг.
Д-р Луи току-що бе привършил със закуската си. Покани ги в кабинета си.
— С какво мога да ви бъда полезен? По телефона споменахте София Ръсел. Много добре си я спомням. Чудесен студент. Да не споменавам колко проницателен. Тя беше единственият ми случай да се подлъжа от идеята да бъда научен ръководител на дисертация — потъна в плюшеното си кресло. — Как е тя?
Под влиянието на лекарствата Марти започна бавно и методично да отговаря…
— Ами, София Ръсел е…
Питър издаде нетърпението си.
— Остави, Марти. Това е моя работа. — Втренчи се в остарелия професор. — Тя е мъртва, д-р Луи. Извинете, че съм толкова прям, но се надяваме, че ще успеете да ни помогнете. Умря от новия вирус.
11
Джон Пол Джонс (John Paul Jones) 6 юли 1747 — 18 юли 1792 — Джонс е бил първият популярен американски герой от военния флот във войната за Независимост срещу Англия. Макар и роден в Шотландия, той се е сражавал срещу Англия. — Бел. В.В.