— Нищо не мисля. Дайте банкнотата.
Взех стотачката, а другарят крупие ме почерпи със сладолед.
— Неприятен занаят — каза той, като бършеше изпотеното си лице пред огледалото и оправяше белия нагръдник на смокинга си. — Всяка нощ до четири часа! Съсипия…
— Вие отпреди Девети септември ли се занимавате с този… хм… занаят?
— Ами! От една година. Бях си аз на тихо във варненската банка касиер, после един ден ме повикаха в градския комитет и оттам — на тримесечна специализация в Баден-Баден. На връщане ме насадиха тук: партийно поръчение! — Той драматично въздъхна: — Какво да се прави, държавата има нужда от чужда валута.
— Но не от фалшива — рекох аз проникновено.
— Е, да, не от фалшива — съгласи се той с моите мъдри слова, като олиза сладоледа от лъжичката. — А сега е време да се върнем. Излезте през тази врата, не бива да ни видят заедно.
Пресякох коридора и през антрето се озовах в залата. Доктор Кречмър беше тук и си гугукаше със своето скриптгърлче.
7. Блек бърд
Оттук нататък всичко се разви в продължение на десет минути. Спомням си ги добре. Ще си ги спомням цял живот, както ще си спомням Лорда с камата в гърба.
Нещата като че тръгнаха ненормално още от самото начало.
След доктор Кречмър в залата се втурна като фурия едрогърдестата Дафна. Предположих, че е направила поредния си скандал на своя мил Ричард и че дори причина за това е моята мила Ели — само след минутка влезе и самият Ричард, бършейки с кърпа дясната си буза. Забелязах белега: дълга драскотина под ухото.
Така изглеждат някои съпрузи след семейна схватка.
Появи се мистър Холивуд. Той веднага привлече вниманието ми. Лицето му, обикновено тъй бледожълто, сега бе странно червено. Очите му по младежки блестяха, в походката му имаше бодрост, която никак не подхождаше на неговото съсухрено тяло. Седна, извади от джоба си пачка долари, нехайно я подметна пред себе си.
Така изглеждат някои въздържатели след сто грама алкохол.
Дойде Любомир Соколов. Бавно прекрачи прага, едър, с победоносна сардонична усмивка на ъглестото си лицеи с разкривена вратовръзка. Намести се на стола, разкрачен, леко вулгарен, уморен.
Така изглеждат професионалните донжуани след поредното си завоевание.
Влезе Робинзон Голдсмит, явно разтревожен. Огледа се, констатира, че не всички са тук, излезе пред вратата, погледна навън, отново се върна, седна и нервно забарабани по масата.
Така изглеждат търговците, които са пропуснали делова среща.
Прибраха се и останалите. Нямаше ги само Габриел Фернандес и кралица Елина.
— Джентълмени — каза крупието, — да почнем, ако нямате нищо против.
— Къде е мистър Фернандес? — попита доктор Кречмър.
— Бих предложил да почакаме още няколко минути — рече Голдсмит, като отново стана и погледна навън. Дебелата му шия преливаше над колосаната бяла яка.
В този момент нахълта Фернандес, задъхан, пребледнял. Седна на мястото си, с треперещи пръсти извади от джоба си няколко банкноти, захапа цигара, забрави да запали. Очите му блуждаеха наоколо, без да виждат.
Така пък изглеждат изоставените любовници, току-що разчистили сметките си с противната страна.
— Извинете за закъснението, джентълмени — промърмори той задавено.
— Господа — провикна се крупието, — мисля, че можем да почнем.
— Мисис Карлова? — попита кратко Дафна.
За първи път чувах гласа й вън от кинозалите. Беше ужасно ленив, но имаше в него някаква сладострастно-животинска нотка, която те караше да настръхваш.
— Аз ще играя вместо нея — казах и извадих последния долар, който беше оставила Ели.
Започнахме играта. Отсъствието на Ели не ме занимаваше — тя или се беше забравила пред гледалото, или пък се беше запиляла край брега да се любува на лунната пътека.
Спечелих и се обезпокоих. Но после загубих и си отдъхнах.
Мистър Холивуд броеше парите си със заразително вдъхновение.
Ръцете на Габриел Фернандес трепереха.
Робинзон Голдсмит нервно барабанеше с пръсти по зеленото сукно на масата.
Ричард Брук замислено потриваше одрасканата си буза.
Любомир Соколов замечтано се усмихваше.
Доктор Кречмър с добродушна упоритост залагаше десетачки на седмица.
Крупието безстрастно прибираше парите към себе си, като поглаждаше тънките си мустачки на турски филмов любовник, специализирал хазартно изкуство в Баден-Баден.
… Викът дойде отвън, смразяващ. Женски вик.
Скочих. В тишината откъм близкия бряг се промъкваше шумът на морето и с него — плачлив саксофонен вой.
Изтичах навън. Огромната червена реклама над казиното трескаво святкаше и гаснеше, святкаше и гаснеше като око на болен циклоп. Вдясно, на около стотина метра, се простираше широкият пуст плаж със забитите в жълтия пясък сгънати чадъри — настръхнали ракети, готови да отлетят към небесата и унищожат звездите.