— Не, не съм се разкрил — повторих с тъпото удовлетворение, че тук поне съм постъпил разумно.
— Добре — каза Мирски. — Ще останеш с тях, ще избягваш да се срещаш с нас, ще се свързваме по телефона.
— Слушам.
— А ти знаеш ли какво ще правиш сега?
— Съвсем не, другарю Мирски.
— Ще отидеш да се наспиш едно хубаво, че да дойдеш малко на себе си. Откога не си спал?
— От две, не, от три нощи… впрочем не си спомням вече.
Намеси се Добрев:
— Другарю Мирски, нека остане поне докато разпитаме и другите.
— Стига да издържи — рече шефът и се приближи до масичката, върху която бяха подредени намерените у убития вещи: носна кърпа, запалка, самолетен билет София — Варна и обратно, цветна химикалка — онази! — миниатюрна калъфка с комплект гравьорски резци, портфейл със стотина лева, в портфейла — цинкова пластинка с недовършено детско лице. И „Кента“…
Мирски разтвори портфейла, бръкна в страничните джобчета:
— Николай, уверен ли си, че хартията, която Лорда е показвал на Голдсмит в бар „Гемията“, е била доларовата банкнота B 28.333?
— Да — отвърнах и бях благодарен, че не каза „твоята банкнота, онази, която си подменил в дома на Лорда“.
— Тук я няма.
— Допускам, че тя е една от целите на убийството — изрекох с усилие. — Сега тя е или унищожена, или пък се намира в джоба на убиеца.
Той вдигна цигарената кутия и се взря в нея. В моя образ…
— Чудесно те е нарисувал — продума той и в усмивката му имаше тъга, каквато никога не бях виждал у него.
— Да — прошепнах. — Той направи това онази вечер, докато го разпитвах.
— Ти май спечели симпатиите му. Видя ли какво е написал под рисунката?
— Да — рекох, — видях.
Под моя полупрофил в зелено Лорда беше написал: „swit puppy“. „Мило пале“… А аз не можах да го опазя… Наистина бях пале, но не мило, а съвсем беззъбо и безкрайно глупаво и наивно.
Мирски обърна кутията и се вгледа в изрисуваната банкнота.
— Какви са тия номера?
— Телефоните на хотел „Рубин“ и на варненското управление — отвърна Добрев.
— Имате ли представа какво означават тия думи БЛЕК БЪРД?
— Черна птица — казах. — На английски.
— Толкова английски владея и аз — забеляза Мирски без ирония.
— „Възможно ли е в черната птица?“ — произнесе скептично капитанът. — Коя ли ще е тази птица, при това черна?
— Може да е прякор — подхвърли Мирски. — Или наименование на местност, или нещо подобно. Но защо Лорда е изписал тия думи с български букви?
— Навярно, защото бе отвикнал да пише на английски — казах.
— Едва ли. По-скоро той трудно свикна да пише отново на български. Не забравяй, че е прекарал в Щатите близо трийсет години. Пък и защо ли ще изписва английски думи с български букви?
— Той ги е надраскал набързо — казах, като се мъчех да бъда логичен, — в състояние на разсеяност, мислейки може би за друго. Възможно е, когато ги е записвал, просто да е забравил как е на български „черна птица“. Спомням си, че при последния ни разговор той често забравяше не само отделни български думи, но и цели изрази и ги заместваше с английски. Навярно склероза.
— Възможно, възможно… — промърмори замислено Мирски. — Тъй или иначе, ще трябва да потърсим тази „черна птица“. Местност, локал, човек… А може и да не означава нищо. Просто нищо. Игра. Драскулка.
— Има едно ханче „Черен кос“ край София — започна капитан Добрев, — точно под Люлин, по пътя за Перник. Като следвах в София, все там се отбивах след екскурзия…
— Известно ми е — прекъсна го Мирски. — Е, мисля, че можем да почнем. Елина ще оставим за по-нататък — не бива да събуждаме тяхното подозрение. Ти, Николай, мини зад онази врата и слушай внимателно. И кротувай! Докторе, няма да ви задържам повече, благодаря ви.
Лекарят излезе, а аз, провлачвайки крака по лъскавия под, влязох в някакво полутъмно килерче — склад за лекарства. Открехнах вратата — през тесния отвор се виждаше всичко: завесата, която прикриваше масата с трупа, капитана, Мирски. Видях как Добрев отваря тежката бяла порта, която отделя хирургическия кабинет от преддверието, чух го да казва:
— Лейтенант Данкин, преведете на господата следното: много се извинявам за безпокойството, което им причинявам, но тъй като през нощта е извършено убийство, принуден съм да взема някои предохранителни мерки. Господата в никакъв случай не бива да смятат, че са задържани, те са само свидетели, поканени тук за изясняване на някои обстоятелства около произшествието. Установено е, че те са първите лица, които са видели трупа. Първият свидетел, българинът Николай Карлов, вече ни даде исканите сведения, а е ред на господата. Ще им бъда признателен, ако отговарят точно и искрено на моите въпроси.