— За ацетона — услужливо помогна Добрев.
— Така де, за ацетона! Та с ацетон, знаете, лепим лентата. А вие елате някой ден в село Захариево, ще пийнем гроздова, ще погледате. Тъкмо вдругиден ще подпалим ранчото. Ще има 26 убити индианци и трима скалпирани бледолики. Е, хайде, довиждане! Тони, тръгваме!
Дръпна момчето, което тъкмо опипваше механизма на кислородния апарат, даде му кожената папка и изчезна също тъй внезапно, както се бе появил. Тони заприпка подире му като кученце след господаря. Видях през прозорчето пешовете на неговото палто да се развяват около дебелите му къси прасци. Чух гласа на Мирски:
— Николай, препоръчвам ти да се посближиш с този динамичен директор, може да ти бъде полезен. Нали той плаща хонорарите на американците?
— Разбрано — казах.
— А сега да продължим. Извикайте… мисис Карлова! А?
4. Мисис Карлова, мистър Холивуд, Любомир Соколов и Габи Фернандес
Елина седеше на стола с посивяло лице, с тъмни кръгове под очите си на кошута и разчорлена черна коса. От време на време конвулсивни тръпки разтърсваха тялото й и тогава тя едва сдържаше хлипанията си. Изчезнали бяха дори веселите искри, които неизменно се таяха дълбоко в зениците й: с образа на смъртта тя се сблъскваше за първи път в живота си. Бе само на 22 години.
Седях насреща й и се опитвах с моите не по-топли длани да посгрея ледените й ръце. Мирски й поднесе кафе:
— Пийни, пийни и се опитай да ни разкажеш всичко. Хайде, моето момиче, успокой се!
— Но аз нищо не зная — издума тя тихо. — Просто го видях да лежи на пясъка, приближих се и…
— Не, не тъй. Да почнем отначало и по-конкретно. Ти си излязла от казиното в 23,25. Къде ходи?
— Отидох в хотела.
— Защо?
— Исках да се пооправя малко. Там забелязах, че ми няма чантата, дето си държа четките. Помислих, че съм я забравила на плажа…
— Чакай! За каква чанта говориш?
— За моята си, банската, от червена пластмаса, с която ходя на плаж. Нямаше я в стаята.
— Сигурна ли си, че си се прибрала с нея?
— Абсолютно съм уверен в това — казах. — Когато вчера следобед тя влезе в хола, за да ми съобщи, че е видяла Лорда в моторницата, чантата беше у нея.
— Така трябва да е — добави Ели замаяна. — Но въпреки това чантата я нямаше в стаята и излязох да я търся край чадъра, където лежах през деня. Беше много светло, имаше луна, пък и рекламите… но чантата я нямаше и тогава забелязах тялото до бялата барака. Отначало помислих, че е някой пияница, но когато се приближих, видях ножа на гърба… Тогава… Тогава…
Тя погледна с широки очи ръцете си, устните й затрепериха.
— Хайде, хайде, ще циврим сега — каза с неочаквана нежност Мирски, като извади шарената кърпа и я пъхна в ръцете на Ели. Тя си обърса носа. — Видяла си ножа и тогава…
— Тогава, без много да му мисля, се наведох и се помъчих да извадя камата. Но тя едва мърдаше. Само кръв плисна по ръцете ми. И извиках… Това е всичко.
— Да си видяла някого по плажа?
— Никого. Бях съвсем сама.
— Добрев — каза Мирски, — покажи другата чанта.
Натъпканата с долари пластмасова торба беше в ъгъла, покрита с вестници. Добрев я откри.
— Но това е моята чанта! — възкликна Елина.
— Погледни внимателно, моето момиче.
Тя опипа поръждавелия цип, смачканата дръжка, разпрания страничен джоб.
— Не — каза тя накрая, — не е моята. Моята е по-нова.
— Иначе и не може и да бъде — рече Мирски, като самодоволно потри длани. — Тази чанта е намерена край вълнолома към 19 часа след отпътуването на „Чанкая“, а по това време твоята чанта е била още у тебе. Така ли е?
— Така е.
— Кому, конкретно, е притрябвала твоята чанта, а? — запита Мирски по-скоро себе си. — Какво мислите, момчета?
Аз не мислех нищо, не можех да мисля, в главата ми беше каша. Имах само едно желание — да спя. Но Добрев мислеше:
— Отклоняване на вниманието — рече той.
— Или общо разбъркване на фигурите върху дъската — добави Мирски. — Момчета, имаме работа с едър калибър… Добрев, прибери чантата и да продължим. А ти, моето момиче, сега ще отидеш при другите. Извинявай, но няма как.
— Да — промърмори тя, — да… — И провлече крака към съседната стая. Аз пък се върнах в килера.
Следващият беше мистър Холивуд. От него не можаха да изтръгнат нито една разумна дума. Беше просто свършен. Седеше на стола, жълт, със сънни, безизразни очи, отпуснат — една човешка отрепка, която издаваше някой и друг звук. От снощната му възбуденост в казиното не бе останала и следа. Питах се — как ли ще ръководи снимките, когато след малко отиде при хората си в село Захариево. Единственото нещо, което Мирски и Добрев узнаха след много усилия, бе, че през време на паузата Режисьора бил отишъл в хотела да си вземе цигари, и толкова. Никой не му повярва, още по-малко аз: бях забелязал, че мистър Холивуд почти не пуши. Освен това в казиното продаваха всякакви цигари.