Затова пък разпитът на Любомир Соколов внесе оживление. Виждах го през отвора — снажен, с лице и тяло на наперен борец и с поглед на хитър шоп. След първите формалности Добрев направо атакува:
— Какво сте правили снощи между 23,25 и 23,45?
Соколов се наведе напред с израз на селяк, комуто предстои да продаде калпавия си кон:
— Другарю капитан, ако ви кажа истината, ама цялата истина, ще пострадам ли?
— Зависи от истината.
— Хм… Тя не е баш много чиста, ама все пак е по-чиста от това мръсно убийство. И нека още от самото начало сме наясно: аз нямам нищо общо с него. Наистина снощи се тупахме, но не с този тук — и той посочи трупа зад завесата.
— А с кого?
— С оня там, световната звезда, с Ричард Брук.
— Вие ли го нашарихте така?
— Аз, ами кой друг — рече той с нескривана гордост.
— Защо?
— Защо ли? Хм… Не знам дали ще ме разберете… Той… хм… искаше да… хм… мене… — И направи красноречив жест с ръка.
— Ами! — възкликна със своята невероятно простодушна интонация Добрев. — Той от тях ли е?
— Оха! И още как. Откога ме преследва! Лепи се като гербова марка, прави ми мили очи, подаръци ми пробутва… По-завчера намерих в стаята си букет рози и плик с 300 долара.
— Хайде бе!
— Честно слово! Той си мисли, че и аз съм от тях… Не ме познава. Виж, аз — онази Дафна!… Въртя се около нея, звездите й от небето свалям, ама на, не ще, та не ще! Затова пък той… Ама казват, че всички големи артисти на Запад били такива.
— И какво направихте с доларите? Задържахте ли ги?
— Ами да. Щом като е такава ряпа… И право в Кореком. Накупих си магнетофон с четири писти, транзистор с девет вълни, а сто долара пратих на братока на село.
— Къде?
— Село Ябълково, Пловдивско. Да си купи и той нещо от Кореком.
— Правилно. Та какво стана снощи?
— Излизам си аз значи и веднага по Дафна. А тя вири нос. Свивам я зад храстите, а тя — ха, да писне. По едно време се зададе той. Аз си знаех, че така ще стане, защото още по време на снимките вчера той се навираше в очите ми и се перчеше със своя траперски костюм. Идеше ми да го фрасна с томахавката и му взема скалпа, ама хайде. Та приближи се той, а жената нещо извика на английски и побягна. Тогава той си пусна ръцете, мислеше си, че като ми е дал триста долара — и готово. Пернах го по мутрата и той избяга. Едва после забелязах, че съм му развалил фасона. Днес сигурно няма да може да се снима. Ако бай Шими узнае, ще ми лепне глоба.
— Не е беда — рече Добрев. — Ричард ще я компенсира с долари.
— По-добре бай Шими да не знае за тази история.
— Другарю Соколов, за ваше сведение искам да ви съобщя, че Ричард Брук и Дафна Флеминг са съпрузи.
Изненадата беше толкова голяма, че от мощните гърди на Соколов излезе само един жалък миши писък.
А когато актьорът излезе, Добрев не можа да сдържи своя възторг:
— Брей, нашите момци не само чужденките взеха да свалят!
— Капитане — каза вече раздразнен Мирски, — провери в местния Кореком дали покупката на Соколов е фактурирана и дали са описани неговите долари.
— Значи смятате, че фалшификаторите идат от кинаджиите, а?
— Нищо конкретно не смятам. Освен това разследването води Николай, изводите ще си направи той сам. Николай, кого да разпитаме сега?
Едва сдържах мъчителното пъшкане, което се изтръгваше от дълбините на моето същество. Защо се подиграва шефът с мен?
— Останаха двама — измънках аз. — Операторът и Робинзон Голдсмит. В същност те са и най-подозрителните.
— Добре. Да влезе операторът.
Габриел Фернандес беше в белия си смокинг и още с влизането си пусна своята ослепителна шармантна усмивка, но ефектът пропадна: смокингът беше смачкан, реверите — измацани, усмивката — принудена, а мургавите бузи — обрасли с твърда, сива четина. Даже черните като маслини очи бяха посивели — имаше във вида на иначе тъй жизнерадостния оператор някаква вътрешна отпуснатост, която забелязах в казиното още снощи след почивката. На въпросите отговаряше вяло, разсеяно, сякаш мислите му бяха заети с друго.
— Казвам се Габриел Фернандес, роден съм в Мексико-сити, четирийсетгодишен, неженен, американски гражданин, по професия съм камераман, три пъти носител на премията „Оскар“, живея в Холивуд, в Европа идвам за първи път, убития не познавам. През снощната почивка бях в хотела.