— Грешка. Неволна грешка.
— Но тя го уби — каза глухо Голдсмит.
Това беше последният удар над мен. Бях стигнал дъното.
— Не — продума тихо Мирски, — тя не го уби. Уби го убиец.
Шефът, моят добър шеф, ми протягаше ръка за помощ. Но аз нямах сили да се вкопча в нея.
Настана продължителна тишина. Чувах дишането на тримата ми колеги, хриптенето на Голдсмит, чувах биенето на собственото си сърце. Най-после американецът проговори, проговори открито враждебно и това веднага спусна преграда между него и останалите:
— И какво искате сега от мен?
— Същото, което поиска от вас Лорда — каза Мирски.
— Да шпионирам своите сънародници, така ли?
— Не, не това, а само да ни помогнете да издирим истинския фалшификатор и вероятно и убиец на Лорда. Вие също познавате хората тук.
Голдсмит се изправи, смачка жестоко пурата в пепелника:
— Господа — каза той, — моята ваканция в Европа свърши. Днес аз си заминавам.
— Не ви задържаме, мистър Голдсмит. Разрешете ми само да ви задам още няколко въпроса.
— Задавайте!
— Откъде познавате американците и българите, с които играхте снощи в казиното?
— Хотелско запознанство — беше краткият отговор.
— Мистър Голдсмит, през цялото ли време снощи между 23,25 и 23,45 сте чакали пред хотела?
— Да.
— Не сте ли забелязали някакво нередно движение на вашите познати вън и вътре в хотела?
— Не.
— Лежали ли сте с Лорда в затвора?
— Да.
— Мистър Голдсмит, разбирам напълно чувствата ви към мен, но аз все пак апелирам към вас да ми помогнете. Уверен съм, че ще имам нужда от вас, и то много скоро.
— Аз никога и никъде не съм помагал на никакви полицаи. И няма да помагам.
— Ваша воля. Можете да минете в съседната стая.
Голдсмит излезе — една грамада, която излъчваше потоци неприязън към нас.
— Интересно човечище, а? — каза Мирски, като доволно потри ръце. — Къде според вас е излъгал или скрил нещо?
— Според мен, е казал истината — забелязах аз иззад вратата. — Твърде много съвпадения има между неговите думи и това, което знаем.
— А как, допускаш ли, че не е видял шетнята на Елина, на режисьора, на оператора, които твърдят, че са влизали и излизали от хотела? Две алтернативи — той или не иска да говори пред нас, или пък също е влизал в хотела…
— … за да се промъкне в стаята на Ричард Брук, да задигне камата, да слезе отново долу, да се срещне с Лорда край павилиона и да го промуши — подхвана мисълта Добрев. — Знаете ли, тази хипотеза има крака. Нека поразсъдим по-нататък: Лорда е разбрал, че Робинзон Голдсмит е фалшификаторът, заплашил го е, че ще го издаде. Голдсмит му дава среща в 23,30, уж за обяснение, и му хаква ножа до дръжката. Само такъв силен човек като него може да направи това с един-единствен удар. А всичките му приказки тук са смесица от истина и лъжа и представляват само едно много ловко и активно алиби. Този Голдсмит е стара кримка. Сигурно, когато аз съм пълзял под полите на майка си, той е лежал в Синг-синг и…
— Другарю капитан — прекъсна го лейтенант Данкин, — навън чака още една свидетелка.
— Как, още ли има?
— Да, една руса жена.
— Брей, забравихме я нея! — шляпна се по челото Добрев. — Да влезе!
Кети Браун приличаше на русо птиче с вирната човка. Гледайки плахо с празните си очи, тя съобщи с крехкия си гласец, че се казва Катерин Браун, че е на 39 години, че е скриптгърл от Холивуд, че не познава убития и че през двайсетте минути снощи отначало се е разхождала по главната алея на парка със своя френд Джордж Кречмър, че й станало студено, че после двамата влезли в салона, докато чули виковете на мисис Карлова.
Уморени, Мирски и Добрев очевидно не намираха какво повече да питат. И тя си тръгваше вече, когато внезапно се обади шефът:
— Мис Браун, какъв е цветът на вашата банска чанта?
Тя бавно се обърна и се усмихна мило с белите си миши зъбчета:
— Моята банска чанта?
— Да. Нали си имате банска чанта?
— Разбира се, имам.
— Та какъв е цветът й?
— Синя е.
И си отиде, олюлявайки в тясната пола скромни бедра.
Аз пък излязох от тесния килер и запалих лулата. Чувствувах потребност да пуша, но не защото бях кандидат Шерлок Холмс, а защото имах нужда от лютив дим, който да разкъса дробовете ми. Бях опустошен. Целият този безкраен разпит край трупа на Лорда се въртеше в болния ми мозък като калейдоскоп, движен от безумец, и аз не можех да свържа в някаква разумна схема всички тия противоречиви показания. Затова пък Мирски се опита да го направи.
— Е — каза той, — струва ми се, че картинката става малко по-ясна. Лично аз съм склонен да предполагам, че фалшификаторът, да го наречем X, има пряка връзка с убиеца, когото да наречем Y. Допускам още, че убиецът е разбрал намеренията на Лорда да издаде фалшификатора, както е била издадена пътничката от „Чанкая“, което пък говори, че между X и пътничката има някаква най-малко косвена връзка…