— Господин Робинзон Голдсмит, в името на закона арестувам ви за предумишлено убийство на българския гражданин Иван Бонев.
Данкин не преведе веднага и думите разбрахме само тримата българи — Елина, Соколов и аз, което веднага пролича по изненадата ни. Другите не реагираха. За миг само ми се стори, че по лицето на Габриел Фернандес преминава леко сгърчване, което можеше да се вземе за отглас на вътрешна усмивка или на болезнена спазма.
Лейтенантът преведе. Неговите слова дойдоха като гръм от ясно небе и заковаха хората на място. Тишината изведнъж стана толкова плътна, че през затворените прозорци долетя далечният крясък на гларусите. Всички очи се насочиха към Голдсмит. Той не каза нищо, само бавно се обърна и пристъпи към Мирски. В зачервените му очи имаше много умора и дълбоко презрение. Протегна ръце, лейтенант Данкин сключи около китките му гривните на белезниците.
— Go! — каза лейтенантът и го пусна да мине напред.
Излязохме. Въздухът беше чист, слънцето се бе покатерило високо над морето, към плажа тичаха първите шведи.
Пред хотела, край автобуса с големия надпис „Продукция — Свирачът по скалите“, чакаше бай Шими. Зад него стоеше онзи Тони и шареше нещо с пръст по прашната каросерия. Мимоходом погледнах: беше рисунка на плешив мъж с брада.
Отминах.
Четвърта част
Фалшификаторът
1. Урок по английски и предсемеен конфликт
Въпреки отчаяните усилия на бай Шими тази сутрин кинокамерата в село Захариево не се завъртя: всички освободени от ареста филмови дейци мигновено се прибраха в стаите си. Волю-неволю директорът с лице на Айнщайн свири отбой и даде на хората си четири часа почивка, а сам, полуядосан-полуразвеселен, се настани пред бара на хотела и си поръча сто грама гроздова.
Оня Тони пък седна на едно дълбоко кресло в хола и взе да прави ластовички от книжни салфетки. Спрях се да погледам. Изпъкналото му чело се сбръчкваше от усилията; късите му и дебели като кебапчета пръсти сръчно сгъваха хартията и ластовиците ставаха удивително изящни. Явно това занимание му доставяше голяма радост, защото разноцветните му очи блестяха, а по устата, от която излизаха мехурчета като на бебетата, преминаваше нещо като усмивка. И беше толкова задълбочен в работата си, че не обръщаше внимание на нищо и никого. Трудно се откъснах от тази мъчителна и в същото време притегателна картина и заедно с Елина потеглихме нагоре с асансьора.
Кралицата остана в моята стая. Образът на смъртта не само я беше уплашил — той беше смазал свойствената й и тъй привлекателна момичешка игривост.
— Искам да спя при тебе — каза тя, като унило опря глава на рамото ми, и разбрах, че наистина иска само да спи.
— Ей сега — отстраних я аз леко, — да свърша нещо.
Потърсих блока си — нямаше го. Спомних си, че още лежи някъде долу заедно със скицата на Дафна Флеминг, забравен от мен в хола след пиянството с Фернандес. Тогава взех една хотелска бланка и си записах, докато още бяха свежи в разнебитената ми глава препоръките на шефа, които „по-конкретно“ представляваха заповеди: страхувах се, че като си легна, ще се изтрият от паметта ми. Последно записах: „Какво е Блек бърд“.
— Ели — попитах, — какво точно означава „Блек бърд“ на английски?
Отговорът й дойде отдалече — тя вече заспиваше:
— Кос.
— Не е ли черна птица?
— Ако е в две думи, може да се преведе като черна птица, ако е в една дума, значи кос или черен кос.
Спомних си драскулките върху цигарената кутия: най-напред беше изписано „блек“ и отдолу „бърд“. Така ги беше видял и лейтенант Данкин и така добросъвестно ги беше превел: черна птица. А можеше да бъде кос и това вече беше друго. Трябваше да уведомя капитан Добрев, който в този момент навярно пускаше съобщение из цялата страна да се търси „Черната птица“. При това отлично си спомням, той бе споменал за „Черния кос“ под Люлин.
— Ели, а тия две думи не означават ли и нещо друго?
— Не, нищо друго, черна птица или кос.
— Имат ли те някакви омоними?
— Ох, Ник, моля те, остави ме да спя. Втория изпит по английска морфология съм си взела още през юни.
— Ели, само една минутка и ще те оставя, честна дума.
— Добре, казвай — капитулира тя с прозявка.
— Има ли „Блекбърд“ някакъв преносен смисъл?
— Не зная… не си спомням… умирам за сън… Чакай, чакай! Май че има! В историческите романи се споменава за някакви „блекбърди“. Ако се не лъжа, това са били пленени негри, които са били продавани по пазарищата като роби.
Почесах се без нужда по тила: негри роби! Това вече можеше да ме отплесне кой знае накъде.