До мен нещо шляпна, Тони изстена, чу се крясък:
— Тоньо, проклетнико, къде си се пак заврял!
Една жена бе сграбчила ухото на момчето и го извиваше и дърпаше. Бе слаба, суха, сбръчкана и побеляла, имаше разноцветни очи, стара басмена рокля и гумени цървули. У нея имаше още и някаква смесица от животинска сила и злобна покорност — така изглеждат някои от старите селянки, живели тежкия живот на ратайкини или на слугини в града.
До жената стоеше малката Кети Браун с глупавото носле и равнодушно наблюдаваше сцената.
Сграбчих ръката на старицата — беше яка! — и освободих ухото на Тони.
— Какво ви е прихванало? — казах.
— Я вие не се бъркайте! — извика тя с груб, дрезгав глас и отново посегна към Тони, а аз отново отблъснах ръката.
Тони пак се сви зад мен, търсейки закрила от това неочаквано майчино нападение. Сгърчен като пребито куче, той гледаше старата селянка с дивите си и зли очи, които тъй много приличаха на нейните. За някакви си секунди разумът бе изчезнал от тях и те отново бяха очи на дегенерат. Бе хванал десницата ми в грапавите си длани и я стискаше с всички сили и топлината, която идваше от тих, ме смущаваше.
— Вървете си по пътя! — казах, готов, не знам защо, на скандал. — И оставете момчето на мира!
А той все повече стискаше ръката ми и впиваше нокти в нея. Да, наистина бях готов на скандал.
Намеси се Кети Браун.
— Мистър Карлов — каза тя с птичия си гласец, — ескюз ми, но Тони трябва облече, ънтерстенд?
— Йес — отвърнах аз раздразнен, — ънтерстенд, но защо трябва да го биете?
— Тя мама Тони — каза Кети.
Естествено, бях разбрал това, но тази безсмислена жестокост ме отвращаваше. Пък и Тони предизвикваше в мен някаква необяснима жалост, подсилена от топлите грапави длани и острите нокти, които дращеха десницата ми.
— Не бива да го биете — казах на „мама Тони“. — По-добре му обяснете какво искате. Той ще ви разбере.
— Той от думи не разбира — отвърна тя грубо и се обърна към него: — Хайде, марш в училището и се обличай, че там те чакат!
Тони нещо измънка, но не пусна ръката ми. Само погледна към мен с разширените си очи на подплашен звяр и в тях прочетох страстна молба да не го оставя.
— Тоньо — произнесе студено жената, — върви веднага, че иначе ще извикам стражаря!
Наивната заплаха подействува мигновено. Тони пусна ръката ми, наведе глава, направи далечен полукръг около майка си и хукна към училището. Полите на дългото му палто се мятаха над дебелите му бедра.
Без повече приказки двете жени поеха по посока на скалите — какво ли можеха да си кажат двете? — аз пък закрачих подир Тони. Искаше ми се да разбера как ще завърши цялата история.
А Тони направи нещо, което отново ме озадачи: стигнал пред портата на стара селска къща, навярно дома му, той се огледа плахо наоколо, не ме видя и влезе. В дворчето се огледа пак и бързо се пъхна в някаква дървена барака, навярно обор.
Ускорих крачки. Минах встрани на бараката, надникнах през пролуките на дъските. В полумрака съзрях Тони да се навежда над някаква слама, сетне чух грухтене на свиня. След миг той излезе и този път изтича право в училището.
Оставих това безполезно следене и се отправих към снимачната площадка.
Тони видях отново след десетина минути, когато бях седнал край камерата с блок на колене. Едва не прихнах в смях: той като че се бе преоблякъл за карнавал. Пак си беше в своята безцветна памучна риза и дълго палто, но под тях ги нямаше нито широките панталони, нито огромните обувки с тъпи бомбета — бе нахлузил кожени траперски панталони и меки мокасини от еленова кожа. Не можах дълго да му се любувам, тъй като вниманието ми бе привлечено от онова, което се разиграваше пред мен.
6. Още за седмото изкуство
Снимачната площадка бе разположена край селото, точно в подножието на една умопомрачителна скала, онази, която приличаше на вълча муцуна, виеща към небето. Над камерата бяха разтворили огромен чадър, до нея на платнено столче седеше току-що пристигналият мистър Холивуд с визьор в ръка, от двете му страни стояха Габи Фернандес и Кети Браун с дебелия сценарий под мишница.
До скалата се суетеше Орлово око в индианския си костюм, с нашарено лице, лък през рамо и томахавка на пояса. Дойде и белоликият трапер Сантяго Бим с пищови на бедрата и познатата кания на колана. Панталоните и мокасините му бяха точно копие на ония, които бе облякъл Тони. Кети Браун му подаде една кама със сребърна дръжка — очевидно също така копие на другата, и сноп доларови банкноти. Камата той пъхва в капията, доларите в джоба.