Сега за П. Оказа се, че тъй наречената Патриция Джексън е отпътувала вчера в 18,30 за Истанбул с „Чанкая“. Параходът е пристигнал към полунощ в Истанбул. По-нататъшният маршрут на гореспоменатата Патриция е неизвестен.
Важно: въдичари откриха в крайбрежния камъш под почивния дом на журналистите една стара червена банска чанта. Също като онази. Собственикът й се търси. Търси го и ти.
И още нещо: телефонира Мирски. Поздравява те. Казва да обърнеш повече внимание на Фернандес и Патриция.
Ахой!
П. С. Хайде, свършвай, че жена ми ще ме разкатае. За втори път вече пържи бяла риба и все напразно. Освен това иска да се запознае с Елина. Разказах й какво чудо е тя.
Сгънах писмото, огледах се: в хола не бе останал никой от филмовите работници. Всички се бяха прибрали в стаите си — може би да си починат, а може би за да комбинират нови главоломни бъркотии върху дъската. А аз трябваше да бъда край тях, да ги виждам да ги слушам… Но бях сам. Знаех, естествено, че там, във Варна, капитан Добрев движи една сложна машина и че той може би си има пипала дори някъде около мен, но в директната схватка със седмината тук аз бях сам, съвсем сам. Отказът на Добрев, подкрепен от Мирски, да ми даде личен помощник, оставаше необясним за мен. И тогава се реших на друго.
Влязох в стаята на Елина, заключих вратата, дръпнах завесите.
— Ели, погледни! — казах и подредих върху кушетката всички листове, които бях насъбрал в джобовете си. Най-напред бяха копията на моята скица на Дафна, направени с молив върху пъстрите книжни салфетки; сетне гравюрите на Ричард Брук в траперски дрехи; до тях — рисунката на брадатото антично лице; и накрая — копието на моята скица на Режисьора.
— Ах, че са хубави! — възкликна тя. — Ама най-хубав е този с брадата.
— Хипократ — казах. — Има го в хирургическия кабинет на поликлиниката.
— Чудесни са! Кога успя да ги направиш?
— Ели, това не е моя работа — рекох с напълно искрено съжаление.
— Че как тъй, нали те видях как рисуваше Ричард! Пък и онази Дафна вчера…
— Да, рисувах ги. Но мои са само тия оригинали. Оттам нататък всичко е чуждо.
— Чие е?
— Дявол знае!… На Габриел Фернандес… — Преглътнах и с усилие добавих: — На Тони…
— Кой Тони? Онова слабоумно хермафродитче, дето не може да изкара една дума от устата си?
— Да — измънках аз. Сам не вярвах на това „да“.
— Ник, моето момче, ти не си добре. Хайде, полегни си!
— Няма време за спане. Слушай, Ели, искаш ли да ми помогнеш?
По лицето й премина сянка.
— За какво?
— Да открием един престъпник.
— Нали го хванахте днес сутринта? Оня, дебелия, Робинзон Крузо.
— Голдсмит.
— По ми харесва Крузо.
— Добре, нека е Крузо. Трябва да ти открия, че с неговото арестуване не всичко е свършено. Той си има съучастници.
— И какво трябва да правя? Да ръгам хората с ками? Или да ги удушвам с ръце?
Не, това не беше същата Ели, онази, която взимаше всичко на шега, макар че и сега се опитваше да говори със свойствената си игривост.
— Слушай, кралице — казах, — аз съм ангажиран в една много отговорна работа, сама видя снощи…
Не трябваше да изричам това — лицето и окончателно помръкна.
— Да, зная — продума тя. — По-добре да си беше останал художник. Или даже адвокат… Кажи все пак какво трябва да правя?
Целунах я по очите, по кадифената кожа на шията, която дъхаше на пролет, и отново ме обзе желанието да телеграфирам на шефа и след това да стана адвокат, обикновен адвокат, който ще се занимава с квартирни дела и ще може да пътува със своето момиче, където му скимне, когато му скимне, и то без пистолет в джоба.
— Това ли искаш да правя? — попита тя между две целувки.
А оттатък бяха ония седмината…
Отдръпнах се — очите й се смееха. Тя отново беше тя — моята смееща се кралица, и аз отново бях аз — дребен младши инспектор, натоварен е най-голямата задача в живота си.
— Ели, можеш ли да минеш през балконите към съседните стаи?
— Уха! Кого трябва да очистя?
— Никого. Искам да разбереш две неща: какво си говорят доктор Кречмър и Кети Браун и какво прави в стаята си Габриел Фернандес. Той е донесъл със себе си един бидон за филмова лента, видя го, нали, в автобуса? Вътре има касети. В една от тях трябва да има долари. Запомни ли? Запомни ли?