— Готово — казах. — И вторият Г. е в ръцете ни и заедно с това и последният от бандата.
— Тоест как последният? — попита Добрев. — Обясни ми, моля ти се, с прости думи.
— Ще разбереш след малко. Данкин, готов ли си за един малък разпит на Фернандес?
— Момент, моля — рече спокойно капитанът. — Тук при мен не се бърза толкова.
— Пак ли заради твоята кучка?
— Не, не заради кучката, а заради Мирски. Обади се от летището, нареди да го почакаме.
Обзе ме разочарование: ето че шефът пристига и той ще грабне плодовете на моята победа под носа ми. После обаче си помислих, че е добре, дето идва, поне ще види с очите си на какво е способен неговият младши инспектор Николай Карлов.
Докато чакахме, пихме кока-кола с горнобанска вода, а Добрев, спринтирайки из стаята, ми разказа, че скоро във Варна ще се открие фестивалът на българския филм и че за случая ще пристигнат купища бютифул актриси.
Мирски влезе, тромав като стар лъв, и тежко се отпусна на креслото. Беше изпотен, с изподрани обувки и прашни кафяви дрехи… (Забелязах ги, разбира се, и една смътна догадка заблещука в главата ми, но нали бях още „пале“…) Не се ръкува с нас, дълго бърса чело с шарената си кърпа и най-после, вместо да ни поздрави, каза:
— Добрев, каква е пощата?
— Едно писмо за Робинзон Голдсмит и две телеграми — за доктор Кречмър и за Габриел Фернандес.
— Писмото предай, а телеграмите прочети!
„Как тъй — щях да възразя, — нали Голдсмит е в ареста в София“ — но Добрев беше отворил едната телеграма и четеше:
— От Истанбул до Габриел Фернандес:
Скъпи, не се сърди, не можех иначе. Чакам те с нетърпение.
Разпечата и втората телеграма:
— От Париж до Джордж Кречмър:
Мили Джордж, преговорите прекъснати, положението неблагоприятно, необходимо присъствието ти. Тръгвай веднага.
— Нещо да кажете по тия телеграми? — попита Мирски.
— Нищо особено — побързах да отговоря аз — освен това, че Пат е Патриция Джексън, съучастничка на Фернандес, и че тя го предупреждава за провала на опита си да изнесе доларите от България и го подканва да бяга. Това многозначително „Чакам те с нетърпение“ е съвсем ясно.
— Да… възможно е… — забеляза Мирски предпазливо.
— Сигурен съм в това — отсякох.
— Работата е там — ехидно подхвърли Добрев, — че Николай знае вече всичко и обеща да ни го обясни с прости думи.
— Така ли? — продума уморено Мирски, като вдигна зачервените си клепачи. — Да чуем!
— Добре — рекох и станах.
Ядосваше ме издевателският тон на Добрев, дразнеше ме и безразличието на Мирски. Решен да се бия докрай, започнах агресивно:
— Както неведнъж е доказвала практиката, много сложни на пръв поглед престъпления след разкриването им се оказват детински прости. Нашият случай не е съвсем такъв, но ще се опитам да бъда пределно ясен. И тъй — представете си следната хипотетична схема: в затънтеното село Захариево живее един полуидиот и полугений, наречен Тони. Той умее да прави първокласни копия на всякакви рисунки, включително и на банкноти, той даже е работил известно време в цинкография. За тази негова способност узнава пребиваващият в страната стар американски фалшификатор Робинзон Голдсмит. Това става посредством оператора Габриел Фернандес, който снима филм в село Захариево. С помощта на Стефана Фернандес приласкава Тони, който е невероятно наивен, чист и готов на всичко срещу една мила дума и няколко хубави рисунки. Операторът му обзавежда ателие, снабдено с всички необходими материали. Дават на Тони няколко доларови банкноти и му заръчват да прави копия от тях. Тони започва да работи, къде точно, още не зная… Фабрикуваните пари Фернандес изнася от Захариево във филмови касети и ги предава на Голдсмит, както и на Патриция Джексън, любовница на оператора… Тъй, дотук смятам, че е ясно.
— Пределно ясно — каза Добрев.
Продължих, без да обърна внимание на насмешката:
— За престъпниците първата засечка идва от това, че Фернандес, бидейки страстен комарджия, в пияно състояние пуска фалшиви долари в игралния дом. Там те попадат у крупието и в джобовете на други печеливши. Такъв е случаят с Ричард Брук, който подарява долари на своя възлюбен Любомир Соколов. Ето ви единия поток за разпространяването на парите в страната. Вторият поток започва от Голдсмит, който, без да подозира, че в казиното Фернандес му пробутва фалшиви пари, изпраща от тях 300 долара на своя приятел Лорда. Лорда, също без да се усъмни в нещо, ги похарчва в Кореком. Първото подозрение се събужда у него едва когато го задържам… Добрев, дай ми, моля ти се, чаша вода, че ми засъхна гърлото.