— Ама, разбира се! — разтича се услужливо капитанът. — Това, което разправяш, е страшно интересно.
Не го изругах. Само пих и продължих:
— И тъй Лорда, много разгневен, пристига във Варна, търси Голдсмит, иска сметка от него за недругарската постъпка. Той дори надушва източника на парите и посещава Стефана Антонова в село Захариево. Разтревожени, Голдсмит и Фернандес решават, че трябва да вземат бързи мерки. Операторът събира всички налични фалшифицирани пари, пъха ги в една невинна червена банска чанта и ги предава на Патриция Джексън, която същия ден заминава с „Чанкая“. Но опитният Лорд е видял всичко и звъни на милицията. Узнал за това предателство, Голдсмит решава да го премахне. Дава му среща в 23,30 пред хотел „Рубин“ или наблизо. В 23,25 в казиното той иска почивка, бидейки съвсем сигурен, че през тази пауза всички играчи ще излязат навън. По-нататък…
— Да, по-нататък? — попита Добрев.
— По-нататък е ясно — сопнах се аз. — Голдсмит изтичва до седмия етаж на хотела, взема камата от стаята на Ричард Брук, разхвърля безразборно вещите в другите стаи, слиза и издебва Лорда карай павилиона на плажа. Един удар от тази могъща ръка е достатъчен да забие камата до дръжката в гърба на нищо неподозиращия Лорд. На другия ден при разпита той ще ни сервира сърцераздирателния и много правдоподобен блъф за своето приятелско желание да помогне на Лорда да открие истинския фалшификатор. Лъжата, разбира се, не му помага и той бива арестуван.
— Николай, искаш ли вода? — прекъсва ме свръхлюбезно Добрев.
— Капитане, остави го да разказва! — смъмри го Мирски.
Продължих:
— Аз, както ви е известно, открих фалшифицирани пари в касетите на Фернандес. Знаейки, че милицията е вече по следите му, той най-напред изгаря доларите, а сетне съчинява едно неграмотно писмо на български език, налепва текста с изрязани от вестниците букви и намира начин да го предаде на старата Стефана. С това писмо Фернандес заповядва на Тони да унищожи всички материали, и то незабавно. Но вече е нощ и Тони се плаши да се катери по ридовете, където се намира ателието му. Тогава майка му го насилва да се качи. Тони тръгва, пътем обаче изпада в криза. Пристигаме ние. В един критичен момент, предизвикан от моята намеса, Тони хвърля доларите, с което фактически разкрива основната карта. Като разбира, че ако момчето бъде свалено живо от скалата, всичко рухва, Фернандес се решава на една дръзка постъпка. Използувайки суматохата, той се отдръпва зад тълпата и от тъмнината стреля по Тони. Тони пада. Фернандес повлича Стефана, качва я във варшавата и побягва. На единайсетия километър убива жената, скача от колата и се укрива в близките храсти. Там той се напива, набира смелост и през деня се покатерва на скалата, за да унищожи ателието със собствените си ръце. По пътя обаче сяда и вече съвсем пиян, заспива. Така го намирам аз. Ето оръжието, с което е стрелял по Тони, ето гилзите, с които е стреляно и които са намерени на мястото, откъдето е стреляно. Ето неговите фалшифицирани пари, ето накрая и бутилката уиски, с която се е напил.
Седнах, с леко треперещи пръсти изкарах лулата. Добрев свръхуслужливо ми поднесе огън. Настъпи тишина.
— Тъй — рече със своя дълбок бас Мирски. — Нещата изглеждат дяволски конкретни. Дори прекалено конкретни. Въпроси? Добрев?
Капитанът стана, направи два орбитални кръга около мен и запита:
— Първо: защо има две червени чанти — едната, хвърлена от „Чанкая“, и другата, скрита в камъша. Второ: къде е доказателството, че фалшификаторът е този Тони? И трето: какво, ако нямате нищо против, е все пак „Блекбърд“ и къде се намира този кос или черен роб?
— Отговаряй, Николай! — каза Мирски.
Знаех, разбира се, че ще ми бъдат зададени тия въпроси.
— Намирам тия подробности без особено значение в общото разположение на схемата. И все пак ще отговоря. Първо: историята с червената чанта е една от многобройните уловки на Голдсмит, предназначени да ни отплеснат встрани. Не забравяйте, че именно той ни я внуши. Второ: окончателни доказателства, че Тони е фалшификаторът, още нямам, но ще ги дам скоро. Трето: „Блекбърд“ е предсмъртно бълнуване на Лорда, което навярно не означава нищо. Ателието се намира край село Захариево, а не в този призрачен Блекбърд. Ето че и без Блекбърд стигнахме до истината.
— Ти, Данкин, имаш ли въпроси?
— Само един: как си обяснява другарят Карлов странния акцент в изговора на доктор Кречмър, който твърди, че е роден в Ню Йорк?
Поусмихнах се снизходително: какъв друг въпрос може да зададе един служител в отдела, дошъл направо от филологията?