— Не виждам, драги Данкин, какво обезпокоително може да има в акцента на Кречмър. Та той дори псува по български.
— Какво? — едва не скочи от креслото Мирски.
— Да, изпсувал веднъж. Но какво чудно има в това? Та не знаете ли, че за съжаление първите думи, които чужденците научават у нас, па и не само у нас, са псувните?
Мирски дълго остана замислен и седнал тъй, с потънал в раменете мощен врат, той съвсем ми заприлича на лъв, готов да скочи върху жертвата си.
— Аз пък — каза той накрая — имам към Николай само едно конкретно искане: да ми представи безспорни доказателства, че фалшификаторът е Тони. Даде ли ми ги, всичко останало ще се разнищи без мъка и тогава той ще е постигнал един действително голям успех, и то от международен мащаб.
Знаех си: ателието.
— Доведете Фернандес! — заповяда Мирски. — Сега ще видим дали хипотезата на Николай издържа проверката.
Мексиканецът влезе, посърнал, небръснат, с торбички под черните като маслини очи и с клекови иглички по дрехите. Той се отпусна уморено на стола, безразличен към нас, към всичко.
— Ето че пак се срещаме, мистър Фернандес — каза Мирски. — Ще пушите ли?
Данкин преведе.
— Благодаря — промърмори Фернандес, взе цигара, запали и дълбоко вдъхна дима. — Да, господине, срещите ни не са много приятни.
— Мистър Фернандес, има телеграма за вас. Наложи се да я отворим. Заповядайте.
Операторът я прочете, сви устни в злорада усмивка и накъса телеграмата на парчета.
— Не е постъпила много любезно с вас мисис Патриция Джексън — каза Мирски.
— Какво знаете вие… — унило отвърна Фернандес.
— Доста. Знаем например, че мисис Джексън е заминала с осем хиляди долара, всички фалшиви.
— Господа — каза уморено Фернандес, — още тогава ви се заклех в името на майка си, че нямам нищо общо с тия фалшификати.
— А парите, които изнесохте в касетата и които изгорихте в хотела? — попитах аз. — Те какви бяха?
— И това ли знаете?
— Да, и това знаем — казах не без глупашка гордост.
— Унищожих ги, защото се опасявах, че са фалшиви.
— Защо не ги предадохте на милицията? — настоявах аз.
— Страхувах се да не се забъркам в тази нечиста история… Пък и заради нея…
— Заради Патриция?
— Да… Макар че не го заслужава… Тя именно ми даде парите, които намерихте у мене и които изгорих в хотела. Не, не го заслужава тя — повтори той, сякаш слагаше край на някакъв свой, вътрешен спор.
— Много ли я обичате?
Той тъжно се усмихна, но ослепително белите зъби озариха лицето му и го подмладиха.
— Да, много… А тя… тя злоупотреби… Оказа се, че от нейна страна всичко е било игра.
— Обяснете. Защо криехте вашите отношения?
— Била омъжена… Не искаше, дори да се срещаме на открито. Нито веднъж не сме вечеряли навън, нито веднъж не сме танцували, нито веднъж не сме се къпали заедно в морето. Панически се плашеше да не я видят с мен.
— Защо ви даваше пари?
— Преди седмица бях загубил в казиното всичко в дори бях задлъжнял до гуша. Трябваше да плащам… Дълг на чест — знаете какво означава това… Тя ми даде, каза, че ще почака, докато спечеля пак. А излезе елементарно хитра комбинация: тя ми дава фалшиви пари, аз й връщам истински. Оказах се последен дръвник.
— Фернандес — попитах, — този пистолет ваш ли е?
— Не, на продукцията е. Намерих го снощи край декорите след стрелбата по Тони. Бях хукнал подир колата. Смятах, че като я спра, ще разбера кой стои зад Патриция и коя в същност е тази жена. От момента, когато Тони започна да хвърля банкнотите и после падна от скалата, аз реших, че не трябва повече да бездействувам. Нещата взимаха опасен обрат.
— Тъй — рекох със свито, гърло и вече виждах как рухва цялата ми стройна схема. — И какво правихте след това?
— След това изтичах към шосето, но колата беше вече далеч. През това време едва не ме простреляха в гърба.
— После?
— После дълго се въртях в тъмнината, видях пристигането на полицията, уплаших се… да, уплаших се… Вмъкнах се в училището, взех тази бутилка. Пих. Бях много отчаян. Когато се разсъмна, отново излязох и без да ме забележат милиционерите на шосето, изкачих се на скалата. Какво ли не прави алкохолът! Исках да видя с очите си откъде Тони е измъкнал толкова много долари. Но изглежда, че съм бил здравата пиян, паднал съм и съм заспал.
— Мистър Фернандес — попита меко Мирски, — с какво можете да докажете, че снощи сте изтичали към площада не преди, а след стрелбата, с други думи, че с този пистолет сте стреляли не вие, а други?
Фернандес дълго гриза нокти, после разпери ръце:
— Господа — каза той, — има едно сигурно средство, много сигурно, но не съм убеден дали съм вътре и аз.