Половината заведение беше ресторант, а другата част — бар. Между двете помещения имаше огромен свод с махагонови колони. Барът беше пълен със самотни мъже и жени, които агресивно търсеха партньор, но ресторантът още не беше оживен, защото беше рано за вечеря.
Сервитьорът настани Дъсти и Марти в сепаре с високи облегалки.
Марти се чувстваше неловко на такова публично място, защото се страхуваше, че може да получи пристъп на паника. Тя черпеше сили от факта, че след като излезе от кабинета на доктор Ариман, пристъпите й бяха станали сравнително слаби и краткотрайни.
Въпреки риска от унижение Марти предпочиташе да се храни там, а не в кухнята на дома си. Тя не искаше да се прибира вкъщи, където бъркотията в гаража щеше да й напомни за маниакалната й решимост да изчисти къщата от потенциални оръжия.
Но по-страшното беше телефонния секретар, на който сигурно имаше съобщение от Сюзан от предишната вечер.
Дългът и почтеността нямаше да й позволят да изтрие записа, без да го е прослушала. Нито можеше да си позволи да натовари Дъсти с тази мрачна отговорност. Марти дължеше на Сюзан лично внимание.
Преди да чуе любимия глас и да се подготви да понесе тежката вина, тя трябваше да събере смелост. Двамата с Дъсти послушаха съвета на лейтенант Бизмет и си поръчаха бира.
Марти глътна хапче и валиум, въпреки предупреждението на етикета на шишето да не се смесва с бензодиазепин и алкохол.
Живей, без да се щадиш, и умри млад. Или само умри млад. Това, изглежда, бяха възможностите за избор пред тях.
— Защо не й се обадих снощи?
— Не беше в състояние да й се обадиш — отговори Дъсти. — Пък и без това нямаше да можеш да й помогнеш.
— Може би щях да доловя нещо в гласа й и да повикам помощ.
— Едва ли щеше да чуеш нотка на самоубийствено отчаяние.
— Никога няма да разберем.
— Сигурен съм. Защото Сюзан не се е самоубила.
За да определи коя фигура от армиите ще открие огън и какво оръжие ще използва, Ариман прибегна до сложна формула с изчисления, след като хвърли зарове и изтегли произволна карта от колодата. Разбира се, тези два елементарни метода символизираха варианти на ужасна смърт — от стрела, от пушка, при канонада, от нож или от томахавка в лицето.
За съжаление пластмасовите фигури не можеха да се самоубиват. Ето защо, на този вид игри липсваше онова интригуващо измерение.
В реалната игра обаче, където фигурите бяха от плът и кръв, скоро щеше да стане самоубийство. Скийт трябваше да бъде изваден от играта.
Отначало Ариман смяташе, че Скийт ще бъде главният участник и ще затъне до шията в кръв, когато се стигнеше до финалната кървава баня. Всички новинарски програми щяха да покажат лицето му. Шибаното му име3 щеше да бъде обезсмъртено в криминална легенда и да стане прословуто като Чарлс Мансън.
Вероятно защото мозъкът му беше увреден от множеството лекарства, приемани от ранна възраст, Скийт се оказа неподходящ обект за програмиране. Способността му да се съсредоточава беше слаба и той изпитваше затруднения да съхрани на подсъзнателно ниво основните закодирани редове на психичното манипулиране. Вместо обичайните три програмиращи сеанса, Ариман трябваше да му отдели шест и впоследствие бе възникнала потребност от няколко по-краткотрайни, но безпрецедентни корекции.
От време на време Скийт дори реагираше на активиращото име доктор Йен Ло и не се налагаше психиатърът да издекламира стихчето хайку. Рискът за безопасността, възникващ от този лесен достъп беше обезпокоителен.
Но Скийт скоро щеше да гушне босилека, фигуративно казано. Той трябваше да умре във вторник сутринта. И по-късно тази вечер това със сигурност щеше да стане.
— Сюзан не се е самоубила — шепнешком повтори Дъсти и заговорнически се наведе към Марти, макар че в заведението беше шумно.
Марти онемя от непоколебимостта в гласа му. Прерязани вени. Никакви следи от съпротива. Предсмъртно писмо с почерка на Сюзан. Доказателствата за самоубийство бяха неопровержими.
Дъсти вдигна дясната си ръка и започна да отброява с пръсти.
— Първо, вчера в клиниката Скийт се активира от името доктор Йен Ло и после заедно разнищихме стихчето хайку, което ми позволява достъп до подсъзнанието му за програмиране.
— Програмиране. Още ми е трудно да го повярвам.
— Мисля, че е така. Второ, когато се ядосах и му казах да ме остави на мира и да заспива, той мигновено заспа. Подчини се на нещо като невъзможна заповед. Някой не може да заспи на секундата. Трето, вчера сутринта, преди да скочи от покрива, Скийт рече, че някой го е инструктирал да скочи.