— Шъруд — каза Клодет, без да го прегърне, целуне или стисне ръката му. — Всички ли млади хора напоследък ходят на гости, без да се обадят предварително?
— Майко, знаеш, че името ми не е Шъруд.
— Шъруд Пен Роудс. Пише го на свидетелството ти за раждане.
— Много добре знаеш, че го промених по съдебен ред…
— Да, когато беше осемнайсетгодишен, бунтар и още по-глупав, отколкото си сега.
— От малък всичките ми приятели ме наричаха Дъсти.
— Приятелите ти винаги са били класови несретници, Шъруд. Винаги си дружал с неподходящи хора. И това е толкова рутинно, че изглежда преднамерено. Дъстин Роудс. Какво мислеше? Как можехме да гледаме културните хора в очите, докато те представяме като Дъсти5 Роудс?
— Точно за това мислех.
— Здравей, Клодет — каза Марти.
— Скъпа — рече Клодет, — моля те, упражни доброто си влияние върху това момче и настоявай да се прекръсти с някое по-подходящо име за възрастен човек.
Марти се усмихна.
— Аз харесвам Дъсти — и името, и момчето.
— Мартина. Ето, това е истинско име.
— Предпочитам да ме наричат Марти.
— Знам. Жалко. Не си много добър пример за Шъруд.
— Дъстин — настоя Дъсти.
— Не и в моята къща — възрази Клодет.
Колкото и време да бе изминало от предишното му посещение, Дъсти винаги беше посрещан по този резервиран начин — не само със спор за името му, но и понякога с дълги коментари за дрехите и прическата му или с въпроси дали си е намерил „истинска“ работа или още боядисва къщи. Веднъж Клодет го държа на верандата и обсъжда политическата криза в Китай най-малко пет минути, които му се сториха цял час. Накрая тя винаги го поканваше да влезе, но той никога не беше сигурен дали ще му позволи да прекрачи прага.
Веднъж Скийт много се бе развълнувал, след като гледа филм с Никълъс Кейдж в ролята на ангел. Идеята на филма беше, че на ангелите не им е позволено да изпитват романтична любов или други силни чувства. Те трябваше да останат само интелектуални същества, за да служат на човечеството, без да се въвличат емоционално. Според Скийт това обясняваше майка им, на чиято красота можеха да завидят дори ангелите, но която беше по-студена и от чаша неподсладена лимонада в разгара на лятото.
Клодет най-после отстъпи назад и ги покани да влязат без дума или жест.
— Единият син се появява с… гост посред нощ, а другият със съпругата си. И не се обаждат предварително. Знам, че и двамата взимахте уроци по добри обноски и държание, но очевидно парите са били пропилени напразно.
Дъсти предположи, че другият син е Младши, който беше на петнайсет години и живееше тук, но когато влязоха, Скийт се втурна надолу по стълбите и ги поздрави. Той изглеждаше по-блед и слаб, отколкото когато го видяха последния път, и имаше тъмни кръгове около очите, но беше жив.
Дъсти и Марти го прегърнаха и Скийт изохка няколко пъти.
— Мислехме, че си… — изумен, каза Дъсти.
— Казаха ни, че си… — рече Марти.
Преди някой от тях да успее да довърши мисълта си, Скийт надигна пуловера и фланелката си и гордо заяви:
— Рани от куршуми!
На гърдите и стомаха му имаше четири ужасяващи синини.
— Рани от куршуми? — озадачено попита Дъсти.
— Ами, щяха да бъдат, ако двамата с Чешита не бяхме с кевларени жилетки.
Дъсти изпита потребност да седне. И Марти се разтрепери. Но те бяха дошли тук поради неотложна причина и можеше да допуснат фатална грешка, ако се забавеха.
— Но защо сте били с кевларени жилетки?
— Добре, че не ги поискахте, когато тръгнахте за Ню Мексико — отговори Скийт. — Двамата с Чешита решихме да помогнем с нещо и започнахме да следим доктор Ариман.
— Какво?
— Проследихме го с пикапа на Чешита…
— Накарах ги да го паркират в гаража — прекъсна го Клодет. — Не искам хората да виждат онова превозно средство пред дома ми.
— Пикапът е страхотен — възрази Скийт. — Както и да е, за всеки случай облякохме кевларените жилетки и го проследихме, но той ни надхитри. Помислихме, че сме го изпуснали и отидохме на плажа, опитвайки се да установим контакт с някой от корабите-майки. Ариман се появи и ни простреля по четири пъти.
— Мили Боже — възкликна Марти.
Дъсти се разтрепери, завладян от чувства, които не можеше нито да назове, нито да определи. Но забеляза, че очите на Скийт са по-ясни, отколкото бяха в онзи призрачен ден преди петнайсет години, когато двамата изпратиха на доктор Холдън Колфийлд кутия с кучешки изпражнения, след като Клодет го бе изритала в полза на Дерек.