— Беше си сложил скиорска маска, затова не бихме могли да го идентифицираме със сигурност в полицията. Дори не отидохме при ченгетата. Но знаехме, че е Ариман. Не успя да ни заблуди. — Скийт сияеше, сякаш бяха изиграли психиатъра. — Той стреля по Чешита и после по мен. Все едно ме удариха с чук в гърдите. Изкара ми въздуха. Едва не припаднах. Исках да поема въздух, но не смеех, защото можеше да ме чуе и да разбере, че не съм мъртъв. И Чешита се правеше на умрял. Сетне, след като изстреля още два куршума в мен, Ариман рече: „Майка ти е курва, баща ти е мошеник, а вторият ти баща има в главата лайна вместо мозък.“
— Дори не познавам този разпространител на популярни психически простотии — с леденостуден тон рече Клодет.
— После и Чешита, и аз разбрахме, че Ариман побягна, но останахме да лежим там, защото се страхувахме. И известно време наистина не можехме да помръднем. Сякаш бяхме парализирани. И после, когато бяхме в състояние да се движим, дойдохме тук, за да разберем защо Ариман мисли майка ни за курва.
— Ходи ли в болницата? — разтревожено попита Марти.
— Не. Нищо ми няма — отговори Скийт и най-после смъкна пуловера си.
— Може да имаш пукнато ребро или вътрешни наранявания.
— И аз му го казах — пак се намеси Клодет, — но напразно. Нали знаеш какъв е Холдън, Шъруд. Винаги е по-ентусиазиран, отколкото позволява здравият разум.
— По-добре да отидеш в болница и да те прегледат, докато раните още се виждат — посъветва го Дъсти. — Това е приемливо доказателство, ако някога успеем да изправим онова лайно пред съда.
— Негодник — каза Клодет. — Или кучи син. И двете са адекватно описателни, Шъруд. Безсмислените ти вулгарности не ме смайват. Ако мислиш, че думата „лайно“ ме шокира, много се лъжеш. Но в тази къща никога не сме мислили, че произведенията на Уилям Бъроуз са литература и няма да започнем да го мислим сега.
— Обичам майка ти — каза Марти на Дъсти.
Очите на Клодет се присвиха едва забележимо.
— Как беше в Ню Мексико? — попита Скийт.
— Очарователно място — отговори Дъсти.
Люлеещите се врати на кухнята в дъното на коридора се отвориха и Дерек Ламптън тръгна към групата. Той вървеше с изправени рамене, изопнат гръб и изпъчени гърди, сякаш беше военен.
Скийт и Дъсти тайно го наричаха Влечугото, но Ламптън по-скоро приличаше на мазен, гърчещ се пор. Очите му бяха черни, бързо подвижни и винаги нащрек, а пръстите — тънки, с по-големи ципи от нормалните и с леко заострени нокти, досущ лапи на животно.
— Умрял ли е някой? И сме се събрали да прочетем завещанието му? — попита той.
Това беше представата му за хумор и най-близкото нещо до поздрав, което можеше да предложи.
Той изгледа Марти от главата до петите и задържа погледа си върху извивката на гърдите й под пуловера. Ламптън винаги оглеждаше открито привлекателните жени. Когато най-сетне стигна до очите й, той оголи малките си, остри зъби. Това минаваше за усмивка, вероятно дори за прелъстителна.
— Шъруд и Мартина наистина са били в Ню Мексико — уведоми го Клодет.
— Сериозно?
— Нали ти казах — рече Скийт.
— Вярно е — потвърди Ламптън, обръщайки се по-скоро към Дъсти, отколкото към Скийт. — Каза ни, с такива пищни подробности, че го помислихме за една от фантазиите на раздвоената му личност.
— Нямам раздвоена личност и не фантазирам — осмели се да възрази Скийт, макар че не го погледна в очите, а се бе втренчил в пода.
— Не се оправдавай, Холдън — каза Дерек. — Не те съдя. Както не бих съдил и Дъсти, ако спомене за патологичното си отвращение към авторитетната личност.
— Не изпитвам патологично отвращение към авторитетната личност — каза Дъсти и се ядоса на себе си, че е почувствал потребност да отговори, после се опита да запази спокойствие. — Изпитвам отвращение към самозвани експерти.
— Шъруд — рече Клодет, — не си по-убедителен, като употребяваш неумишлен оксиморон6 като „самозвани експерти“.
— Всъщност, Клодет — със забележително откровено изражение и премерен тон каза Марти, — това не беше оксиморон, а метонимия7, която Дъсти употреби вместо по-вулгарното, макар и по-точно „арогантни задници“.
Дари да изпитваше най-малко съмнение в любовта си към Марти, сега Дъсти знаеше, че са обвързани завинаги.
— Дерек е абсолютно прав, Холдън — каза Клодет, сякаш не чу снаха си, — и по двата въпроса. Той не те съдеше. Не е такъв човек. И, разбира се, ти наистина имаш фантазии, дължащи се на раздвояването на личността ти. Докато не признаеш какво е състоянието ти, никога няма да се излекуваш.
6
Стилистична фигура, която представлява съчетание и свързване на думи или понятия, които логически се изключват. — Б.пр.
7
Дума или израз с преносно значение, при което названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях. — Б.пр.