Охраната се опулва към всесилния си бос, оплетен в невидимата паяжина.
— Не искаш да губиш достойнство? — усмихвам се и посягам към него. Обменяме си ръкостискане и Дибенко влиза вътре. Пита риторично:
— Как може да се изгуби нещо, което го няма?
Не отговарям, затварям вратата.
— Значи ето какъв бил той, Храма… — замислено произнася Дибенко, оглеждайки се. — А по-нагоре какво има?
— Не е от значение.
Той кимва, с невидимата си иронична усмивка, нещастният създател на виртуалния свят.
— Както искаш… вашите тайни не са ми необходими.
— Тогава защо си дошъл?
— Заради своите… — разперва ръце Дибенко. — Изключително заради своите.
— Страхувам се, че те вече не са твои, Дмитрий.
Дибенко протака, а аз постоянно мисля дали не си струва да изляза незабавно от дълбината. Изобщо не е задължително оръжието от трето поколение да изглежда като оръжие. Как ще успея да се опазя, ако някой стреля по мен с копче?
— Дойдох като приятел — неочаквано изрича Дибенко. — Нямам намерение да те нападам. Повярвай ми.
Позволявам си въпросително да повдигна вежди. Гледай ти… какви думи! „Като приятел“…
— Ако не вярваш на мен, то поне повярвай на приятелите си, строили този Храм! — рязко изрича Дибенко. — Какво, да не смяташ, че не съм наясно какво ме заплашва, ако те нападна тук?
— Какво? — колкото се може по-иронично питам аз.
— Смърт — разперва ръце Дибенко. — Е? Сключваме ли примирие?
— Седни — предавам се аз. — Ще поговорим.
На пода, по-точно — върху меките възглавнички, е съвсем удобно да се седи. Изтокът е фина работа… те са разбирали някои неща от живота.
Нищо не казвам. Чакам. Дибенко, изглежда, подрежда мислите си.
— И така, аз не съм ти враг… — произнася той накрая. — Повярвай ми.
Мълча.
— От фирма, моя собственост, бяха откраднати някои перспективни разработки — продължава той. — Много бих искал да си ги върна.
— Искаш да кажеш, че у теб не са останали копия? — започвам да играя ролята на глупак.
— Останаха — не спори Дибенко. — Хакът беше чиста, възпитана работа, само копиране на информацията… Леонид, цялата работа е там, че на откраднатите разработки още не им е дошло времето…
Мога да тържествувам с победата си. Дибенко си призна! Той е в паника.
— Абсолютно съм съгласен.
— Значи си готов да върнеш файловете? Или да ги унищожиш в мое присъствие окончателно?
— Не.
Дибенко въздъхва.
— Леонид, но нали ти си видял документите, разбрал си за какво става въпрос…
А това вече е добре. Той смята, че файловете вече са доставени в Храма, нещо повече — че аз съм се запознал със съдържанието им…
— Преходът към новия свят трябва да бъде плавен…
Хубава работа, плавен! Не издържам:
— Кажи това на родителите на Ромка! Кажи, че смъртта на сина им е била част от плавния преход към бъдещето!
Изглежда съм надценил информацията, която той притежава:
— Ромка? Този млад човек, който… когото…
— Когото.
Ако мозъците ни работеха със зъбни колела, сега щеше да се чуе здраво щракане.
— Бившият ти партньор? Младият дайвър? Това той ли беше?
— Да.
— Не знаех.
— Защо въоръжи охраната с оръжие трето поколение, Дмитрий?
Той мълчи… мисли за нещо свое си.
— Не съм я въоръжавал, Леонид. Повярвай ми. Случайност е…
— Какво? Хлапето е умряло случайно?
— Проникване. — Дибенко преминава на някакви кратки, накъсани фрази. — Паника. Цялата охрана е на крака. И трийсет млади идиоти, програмисти. Един от тях е взел прототипа. И се е хвърлил да помага на охраната. Той не е знаел, разбираш ли?
— Не е знаел какво взема?
— Не е знаел, че в пълнителя има смъртоносни заряди.
Не искам да му вярвам. Защото да повярвам означава да простя. Да се откажа от правото на мъст. Да откажа на Ромка правото на отмъщение.
— Да, ние работехме над виртуално оръжие от трето поколение — говори през това време Дибенко. — По поръчка на полицията на Дийптаун. Заради собствените си интереси. Поради ред сериозни причини. Но никой не е имал намерение да охранява лабораторията по този начин… това просто е нецелесъобразно. За сплашване на хакери е напълно достатъчно предишното поколение бойни програми, кой ще се съгласи да загуби камара скъп хардуер?
— Не вярвам — казвам аз. — Ти може да си искал да провериш как действа.
— Тези проверки се извършват по друг начин — рязко изрича Дибенко. — Върху добре платени доброволци, около които има бригада от лекари с дефибрилатори13, пипети, спринцовки и останалите гадости!
— Как ще го докажеш?
13
Дефибрилатор — апарат за прекъсване на спазмите на сърдечния мускул с помощта на краткотрайни електрически импулси. — Бел.прев.