От едната страна на сечището за момент пробляснаха три мънички светли точки и се чу гръдна кашлица, която рязко се спря.
— Тихо! — просъска магьосник от трети ранг. — Ще ни чуят!
— Кой? Изплъзнахме се от момчетата от Братството на Конските Капаци в блатото, а онези идиоти от Почетния Съвет на Пророците и без това тръгнаха в погрешна посока.
— Да — рече най-младшия магьосник, — ама кой все ни приказва? Говорят, че това е магическа гора, пълна е с горски духове, вълци и…
— Дървета — добави глас от тъмнината високо над тях. Той притежаваше това, което може да бъде описано само като тембър3.
— Ъхъ — съгласи се най-младият магьосник. Всмукна от фаса си и потрепера.
Водачът на групата надникна иззад скалата и огледа къщурката.
— Хайде тогава — каза, изчуквайки лулата на петата на бързоходните си ботуши, които проскърцаха в знак на протест. — Втурваме се, грабваме ги и изчезваме. Окей?
— Сигурен ли си, че са само хора? — нервно попита най-младият магьосник.
— Разбира се, че съм сигурен — озъби му се водачът. — Какво очакваш, три мечки?
— Може да са чудовища. Тази е от горите, в които има чудовища.
— И дървета — добави дружелюбен глас от клоните.
— Ъхъ — плахо каза водачът.
Ринсуинд внимателно огледа леглото. Беше хубавичко легълце от нещо като твърд карамел с пълнеж, но по-скоро би го изял, отколкото да легне в него, а изглежда някой го беше изпреварил.
— Някой ми е ял от леглото — оплака се.
— Обичам карамел — защити се Двуцветко.
— Да внимаваш, че феята ще дойде да ти вземе всичките зъби — заплаши Ринсуинд.
— Не, така правят елфите — каза Суайърз от тоалетната масичка. — Елфите правят това. И ноктите на краката също. Много докачливи биват елфите, като ги прихване.
Двуцветко седна тежко върху леглото си.
— Грешиш — каза. — Елфите са благородни и красиви, и мъдри и справедливи — сигурен съм, че съм го чел някъде.
Суайърз и коляното на Ринсуинд се спогледаха.
— Мисля, че ми говориш сигурно за инакви елфи — бавно рече гномът. — Ние тук имаме само от другия вид. Не че можеш да ги наречеш избухливи — добави бързо. — Особено ако не искаш да см отнесеш у дома зъбите в шапката, де.
Чу се тих характерен звук на отваряща се врата от нуга. В същото време, от другата страна на къщичката долетя едва доловим звън, като че ли камък разбиваше небетшекерен прозорец възможно най-внимателно.
— Какво беше това? — попита Двуцветко.
— Кое? — каза Ринсуинд.
Чу се тупването на тежък клон, който се удари в перваза на прозореца. С вик „Елфи“, Суайърз уплашено побягна към една миша дупка и изчезна.
— Какво да правим? — попита Двуцветко.
— Да се паникъосаме? — с надежда продума Ринсуинд.
Винаги беше твърдял, че паниката е най-доброто средство за самосъхранение; далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: „Какъв великолепен звяр!“ и „Пис, пис котенце“.
— Това там е шкаф — каза Двуцветко, сочейки тясна врата приклещена между стената и комина.
Напъхаха се в сладката мухлясала тъмнина.
Една шоколадена дъска от пода проскърца отвън. Някой каза „Чух гласове“.
Някой друг каза „Да, долу. Мисля, че са ония от Конските капаци“.
— Мисля, че чух да казваш, че сме им избягали в блатото!
— Ей, вие двамата, тази къща се яде! Ето, гледайте — яде…
— Млък!
Чу се още скърцане и сподавен писък от долния етаж, където Почетен Пророк, предпазливо промъквайки се през тъмното от счупения прозорец беше стъпил върху пръстите на Кон-с-капачник, който се криеше под една маса. Чу се внезапно свистене и цвърчене на магия.
— Педераст! — рече някой отвън. — Хванаха го! Да вървим!
Чу се още скърцане, после настана тишина. След малко Двуцветко каза:
— Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
— Е и какво толкова необичайно има в това?
— Тази има кормило.
Отдолу се чу пронизителен писък. В тъмнината някакъв магьосник се беше опитал да отвори капака на Багажа. Трясък откъм килера възвести внезапното пристигане на група от Осветените Магии на Неразкъсания Кръг.
— Какво мислиш, че търсят? — прошепна Двуцветко.
— Не знам, но мисля, че може би е добра идея да не узнаваме — рече замислено Ринсуинд.
— Сигурно си прав.
Ринсуинд лекичко открехна вратата. Стаята беше празна. Прекоси на пръсти към прозореца и погледна надолу право в извърнатите нагоре лица на трима Братя от Ордена на Полунощието.
3
Б.пр. Непреводима игра на думи, timber — дървен материал и timbre — тембър са със сходен правопис и звучене.