— А не можем да го открием — довърши Траймън. — Това е случаят, нали така? Сигурен съм, че всеки е опитал самостоятелно.
Магьосниците се спогледаха, смутени. Накрая Уърт каза:
— Да, добре. Да си разкрием картите. Аз изглежда не мога да го открия.
— Опитах гадаене с кристал — рече друг, — нищо.
— Аз изпратих зли духове — каза трети.
Останалите се поизправиха. Ако да се признава неуспеха беше станало модерно, то те щяха страшно добре да обяснят колко героично са се провалили.
— Това ли е всичко? Аз изпратих демони.
— Аз пък погледнах в Огледалото за надзор6.
— Снощи го търсих в Руните на Мхо.
— Желая да обясня, че опитах и Руните, и Огледалото, и вътрешностите на маникрии.
— Аз пък разпитах зверовете в полето и птиците в Небето.
— Някакъв резултат?
— Тцъ.
— Ами, аз питах самите кости на страната, да, и камъните в глъбините, и планините й.
Настъпи внезапно ледено мълчание. Всички погледнаха към магьосника, който се бе изказал последен. Беше Ганмък Трийхалит от Почтените Пророци, който неловко се размърда на мястото си.
— Да, предполагам, че със звънци — каза някой.
— Не съм казал, че са отговорили, нали?
Траймън изгледа събралите се.
— Аз изпратих да го търсят — каза той.
Уърт изсумтя.
— Последните два пъти май нищо не излезе от това, не е ли тъй?
— Защото разчитахме на магия, но ясно е, че Ринсуинд по някакъв начин остава скрит за магията. Но не може да си скрие следите от стъпките.
— Изпратил си следотърсач?
— Би могло да се каже.
— Герой? — Уърт успя да натъпче тази единствена дума с много значение. С такъв тон на гласа в една друга вселена един южняк би казал „мръсен янки“.
Магьосниците зяпнаха Траймън с отворени уста.
— Да — каза той спокойно.
— По чия заповед? — настоя Уърт.
Траймън извърна към него сивите си очи.
— Моя. Друга не ми трябваше.
— Това е… това е крайно неправомерно. Откога на магьосниците им трябват герои, за да им вършат работата?
— Откакто магьосниците разбраха, че магията не действа — отвърна Траймън.
— Временен неуспех, нищо повече.
Траймън сви рамене.
— Може би — каза, — но нямаме време да разберем. Докажете, че греша. Намерете Ринсуинд чрез гадаене с кристал или разговаряне с птици. Що се отнася до мен, аз съм устроен да бъда мъдър. А мъдрият човек се подчинява на повелите на времето.
Добре известен факт е, че воините и магьосниците не се погаждат, тъй като едните смятат другите за сбирщина кръвожадни идиоти, които не могат да вървят и да мислят едновременно, а другите пък проявяват естествено подозрение към хора, които много мънкат и носят дълги роби. Охо, казват магьосниците, ако ще се заяждаме за това, тогава нека си кажем за тия яки, с капси и лъскави мускули в Асоциацията на Младите Езичници7. На което героите отвръщат, няма що страхотно обвинение, направено от куп мухльовци, дето не смеят да се доближат до жена, от страх, представете си, че мистическата им сила щяла да се пресуши. Така, а, казват магьосниците, тук вече най прекалихте, вие с вашите кожени позьорски патрондаши. А, така ли, казват героите, защо не си…
И така нататък. Подобни разправии продължават от векове и са предизвикали много големи битки, които са направили необитаеми огромни земни пространства поради наличие на магически вълни. Всъщност героят, който в същата тази минута галопираше към Въртопните Равнини, не се забъркваше в спорове от такова естество, защото не ги вземаше на сериозно, но главно, защото точно този герой беше героиня. Червенокоса.
Сега, в такъв един момент, обикновено се поглежда през рамо към оформителя на корицата и надълго и нашироко се приказва за кожени облекла, ботуши до бедрата и голи остриета. В повествованието се промъкват думи като „налята“, „закръглена“ и даже „наперена“, докато накрая писателят е принуден да иде да си вземе студен душ и да полегне.
Което е твърде глупаво, тъй като жена, тръгнала да си изкарва прехраната със сабя, няма да вземе да се фръцка, изглеждайки като модел от корицата на някой от по-авангардните каталози за бельо, предназначени за специализирани купувачи.
Е, хубаво де, добре. Това, което искам да подчертая, е че макар и Херена Кокошоглавата Повлекана да би изглеждала направо зашеметяваща, ако хубаво се изкъпе, след крайно належащ маникюр и с най-доброто от магазинчето за кожени облекла „Ориенталска Екзотика“ на Ууу Хук Линг и „Военни потреби“ на улица „Геройска“, в момента тя бе облечена доста практично с лека метална ризница, меки ботуши и къса сабя.
Е добре, може би ботушите бяха кожени, но не и черни.
7
Б.пр. Измислена от автора организация по аналогия с Young Mens Christian Association — Асоциация на младите християни.