Двуцветко се обърна към Ринсуинд с отворени уста.
Ринсуинд вдигна рамене.
— И да ме убиеш не знам — каза. — Аз самият бягам, когато ме е страх от нещо.
Като щракна с капак, Багажът се връцна във въздуха, тупна на земята, затича се и леко блъсна Коен по пищялите с един от месинговите си ъгли.
Докато смени посоката, Коен успя да го сграбчи за достатъчно дълго време, да го запрати с всичка сила в една скала.
— Не е зле — възхити се Ринсуинд.
Багажът се върна залитайки, спря за малко, после, поклащайки заплашително капака си, тръгна към Коен. Той скочи и го яхна, като при това и ръцете, и краката му се заклещиха в процепа между сандъка и капака.
Това силно озадачи Багажа. Удивлението му се засили, когато Коен пое дълбоко дъх и се изду, а мускулите му, изпъкнали върху слабичките му ръце, заприличаха на пълен с кокосови орехи чорап.
Постояха известно време в тази схватка — сухожилия срещу панти. Сегиз-тогиз единият от двамата изскърцваше.
Бетан ръгна Двуцветко в реброто.
— Направи нещо — каза.
— Ъ-ъ… — заекна Двуцветко. — Да. Достатъчно, мисля, че стига толкова. Свали го, ако обичаш.
Багажът предателски скръцна като чу гласа на господаря си. Капакът му хвръкна нагоре с такава сила, че Коен се прекатури назад, но бързо се изправи на крака и се хвърли към сандъка.
Съдържанието му бе изложено на показ.
Коен бръкна вътре.
Багажът скръцна леко, но очевидно си бе претеглил шансовете да бъде изпратен на върха на Великия Небесен Гардероб. Когато Ринсуинд се осмели да надникне през пръсти, Коен тъкмо преглеждаше Багажа и псуваше под сурдника.
— Прано бельо? — изкрещя. — Това ли е всишко? Шамо бельо?
Тресеше се от ярост.
— Мисля, че има и малко бисквити — тихо промълви Двуцветко.
— Но тук имаше жлато! Ошвен това, видях как ижяде едного! — Коен умолително погледна Ринсуинд.
Магьосникът въздъхна.
— Не питай мен — рече. — Не съм аз собственикът на това проклето нещо.
— Купих го в един магазин — заоправдава се Двуцветко. — Казах, че искам пътнически12 куфар.
— Точно това си получил — каза Ринсуинд.
— Много е лоялен — рече Двуцветко.
— О, да — съгласи се Ринсуинд, — ако качеството, което търсиш в един куфар, е лоялност.
— Шакай, шакай — каза Коен, който се беше свлякъл върху една скала. — Да не би да беше един от онежи магажини — ишкам да кажа, баш държа, ше не го беше жабеляжал преди и като ше върна шлед това пак там, вече го нямаше?
Двуцветко засия.
— Точно така!
— Продавашът беше дребно шбръшкано штарше, нали? И дюкяншето беше пълно с невероятни неща, а?
— Така беше! Изобщо не можах повече да го открия, мислех си, сигурно съм объркал улицата — там, където мислех че е, нямаше нищо освен тухлена стена. Спомням си, тогава си помислих, че е доста…
Коен вдигна рамене.
— Един от онежи магажини13 — каза. — Това обяснява нещата — попипна гърба си и лицето му се изкриви. — Проклетият кон ижбяга ш мехлема ми!
Ринсуинд си спомни нещо и зарови в недрата на окъсаната си и вече много мърлява мантия. Измъкна зелено шишенце.
— Тошно това ми трябваше! — възкликна Коен. — Ти ши шудешен — той изгледа косо Двуцветко.
— Щях да го победя — рече тихо, — даже да не беше го накарал да ме пушне, накрая щях да го победя.
— Така е — каза Бетан.
— Вие двамата можете да швършите нещо полежно — добави той. — Тожи Багаж проби един тролски жъб, жа да ни ижмъкне. Те ша диамантени. Я виж дали не можете да намерите паршетата. Дойде ми наум нещо жа тях.
Бетан нави ръкави и отпуши шишенцето, а Ринсуинд отведе Двуцветко настрана. Когато бяха в безопасност зад един храст, той каза:
— Онзи е изкрейзил.
— Онзи, за когото говориш, е Коен Варваринът! — искрено се шокира Двуцветко. — Той е най-великият войн, който…
— Бил е — прекъсна го нетърпеливо Ринсуинд. — Всичките тия победи над воини-свещеници и човекоядни зомбита са били преди години. Сега са му останали само спомените и толкова белези, че можеш да си играеш на кръстчета и нули върху му.
— Доста по-възрастен е, отколкото си го представях, да — призна Двуцветко. Наведе се да вдигне парче диамант.
— Затова трябва да ги оставим, да намерим конете и да се махаме — каза Ринсуинд.
— Това е малко мръсен номер, нали?
— Ще се оправят — енергично отсъди Ринсуинд. — Проблемът е, добре ли би се чувствал в компанията на човек, който напада Багажа с голи ръце?
— Това наистина е проблем — съгласи се Двуцветко.
— И без това сигурно без нас ще са по-добре.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — каза Ринсуинд.
13
Б. а. Неизвестно защо всички тези действително мистериозни и магически вещи са закупени от магазини, които се появяват и след търговска кариера по-кратка даже от тази на фирма за остъкляване на прозорци, изчезват яко дим. Направени са различни опити да се хвърли някаква светлина върху това, но нито един от тях не обяснява наблюдаваните факти. Тези, магазини могат да се пръскат навсякъде във вселената и тяхната непосредствена липса в който и да е град може да бъде проследена по тълпите хора, която се лутат из улиците, здраво стиснали дефектни предмети и богато украсени гаранционни карти, и които се взират подозрително в тухлените стени.