Отдръпнаха се от лампата.
— Донесе ли лейкопласт? — попита Хари.
— Ето.
Докато Ханс Кристиан оглеждаше тъмните къщи на възвишението зад гърба им, Хари внимателно залепи лейкопласта над шевовете по врата и брадичката си.
— Спокойно, няма опасност да ни видят — Хари взе едната лопата и тръгна напред.
Ханс Кристиан забърза след него, извади фенер и го включи.
— Сега вече има — отбеляза Хари.
Адвокатът изгаси фенера.
Минаха през Алеята на военните, покрай Могилата на служителите от британския военноморски флот и продължиха нататък. Хари за пореден път видя опровержението на тезата, че смъртта изглажда всички различия; надгробните плочи в Западното гробище бяха по-големи и по-лъскави, отколкото на изток. Под краката на двамата мъже хрущеше чакъл. С ускоряването на крачките хрущенето премина в равен шепот.
Спряха до гроба на циганското семейство60.
— Втората пътека вляво — прошепна Ханс Кристиан, напрягайки очи да разчете разпечатаната карта под оскъдната лунна светлина.
Хари се загледа в тъмното.
— Какво има? — понита адвокатът.
— Стори ми се, че чух стъпки. Спряха, когато спряхме и ние.
Хари вдигна глава и подуши въздуха.
— Било е ехо — заключи той. — Хайде.
Две минути по-късно стояха пред семпла черна плоча. Хари доближи фенера плътно до каменната повърхност и тогава го включи. Надписът, издълбан със златисти букви, гласеше:
— Бинго — прошепна сухо Хари.
— Как ще… — подхвана Ханс Кристиан, но млъкна, когато чу как Хари заби лопатата в меката пръст.
Взе другата лопата и започна да копае.
В три и половина — луната се бе изгубила зад облаците — лопатата на Хари се удари в нещо твърдо.
Петнайсет минути по-късно изровиха белия ковчег. Грабнаха по една отвертка, коленичиха върху ковчега и започнаха да отвиват шестте винта на капака.
— Няма да можем да го отворим, защото двамата тежим доста. Единият трябва да се качи обратно. Желаещи?
Ханс Кристиан вече се беше покатерил почти до ръба на ямата.
Хари натисна ковчега с единия си крак, опря другия в пръстта, хвана с пръсти ръба и задърпа капака, като по стар навик дишаше през устата. Преди да погледне надолу, усети топлата вълна, която го лъхна от ковчега. Знаеше, че процесите на гниене освобождават енергия, но косите му се изправиха заради звука: пукане на червеи, пъплещи по разлагаща се човешка плът. Бутна капака към отвесната стена с коляно.
— Светни ми!
Конусът проблесна в белите гърчещи се ларви в и около устата и носа на мъртвеца. Очните ябълки зееха проядени, защото обикновено те първи падат жертва на набезите на червеите. Миризмата не се усещаше като газ, а като нещо в течно или направо твърдо състояние.
Хари се постара да изключи звуците на повръщащия Ханс Кристиан и да се съсредоточи върху анализирането на фактите: потъмняването на лицето му пречеше да установи със сигурност дали тялото е на Густо Хансен, но цветът на косата и формата на лицето съвпадаха.
Нещо друго обаче привлече вниманието на Хари и дъхът му секна.
Густо кървеше.
Върху бялата риза на трупа разцъфнаха рози от алена кръв.
След две секунди Хари осъзна, че кръвта капе от самия него. Посегна към врата си. Напипа нещо лепкаво. Конецът се беше скъсал.
— Тениската!
— Какво? — попита Ханс Кристиан.
— Трябва ми превръзка.
Хари чу как адвокатът разкопча някакъв цип и само след секунди към него полетя тениска. Хари я хвана и погледна логото: Безплатна юридическа помощ. И идеалист ли го раздава? Усука тениската и стегна врата си. Не разчиташе дрехата да спре кръвотечението, но в момента не можеше да направи друго. Наведе се над Густо, хвана ризата му и я разкъса. Отдолу се подаде потъмняло, раздуто от разложението тяло. От дупките в гърдите му, където се бяха забили куршумите, пъплеха червеи.
Описанието на огнестрелните рани в доклада отговаряше на действителността.
— Подай ми ножицата.
— Ножицата?
— За нокти.
— О, по дяволите! — задави се Ханс Кристиан. — Съвсем забравих за нея. Но може да намеря нещо подходящо в колата, ако…
— Няма нужда — Хари извади дългия автоматичен нож от джоба на сакото си, освободи предпазителя и натисна копчето.
Острието изскочи с брутална сила, та чак дръжката потрепери. Хари се убеди в перфектния баланс на оръжието.
— Чувам нещо — обади се Ханс Кристиан.
— „Слипнот“ имат такова парче: „Pulse of the Maggots“61 — светна го Хари и тихо затананика.
60
През осемдесетте години Пол Карлсен, познат и като Поликарп Кароли, се провъзгласява за цар на всички цигани в Норвегия. Погребан е в Западното гробище заедно със съпругата си. През 2010 година, вследствие на междуособици сред ромското малцинство в Норвегия, семейният гроб става жертва на посегателство. — Б.пр.