В момента така е най-добре.
Какво друго да стори? Да се нанесе при нея на Холменколен, а хората на Дубай да го проследят? Да въвлече Ракел в опасност, както постъпи, докато търсеше Снежния човек? Вече се бе досетил, че гангстерите са следили всяка негова крачка още от стъпването му на норвежка земя. Било е напълно излишно да изпраща покана на Дубай по пласьорите му. Той щеше да го намери, преди Хари да е стигнал до него. А чрез него — да се добере и до Олег.
Единственото му предимство се свеждаше до избора на мястото, което ще се превърне в сцена на престъплението. И Хари избра. Не в „Плаза“. Отседна тук само за да си осигури кратък таймаут, двучасов сън, колкото да събере сили. За местопрестъпление Хари определи „Леон“.
Първоначално обмисляше да се свърже с Хаген или Белман и да им обясни ситуацията. Но описанията, дадени от бармана в Квадратурата, охранителя на Западното гробище и старицата от къщата по „Мадсерю але“, водеха именно към Хари и двамата началници едва ли щяха да се съгласят да му сътрудничат. Мъж, висок метър и деветдесет и три, в ленен костюм, с белег над едната буза и превръзка на врата. Съвсем скоро предстоеше да го обявят за издирване. Нямаше никакво време за губене.
Надигна се със стон и отвори гардероба.
Обу си чифт чисти боксерки и си облече ризата с щампа на състезател по поло. Огледа дънките „Армани“, поклати глава, изруга под нос и ги захвърли. Предпочете изстрадалия си ленен панталон.
Свали сака за тенис от рафта за шапки. Ханс Кристиан обясни, че карабината се побирала само там.
Хари нарами сака и излезе. Вратата се хлопна зад гърба му с нежно щракване.
Трийсет и втора глава
Неусетно, без да си даваме сметка, виолинът завзе властта, възкачи се на престола и започна да ни контролира повече, отколкото ние него. Всичко пропадна: сделката, която се опитах да договоря с Ибсен, грабежът в Алнабрю. А Олег непрекъснато се разхождаше с депресираната си руска физиономия и повтаряше, че без Ирене не намирал смисъл в живота си. Три седмици по-късно се бодяхме за повече пари, отколкото печелехме, и знаехме, че всичко върви към провал. Тогава този проблем бледнееше пред необходимостта от следващата дозичка. Звучи като шибано клише — и е точно такова. Адски елементарно и абсурдно. Спокойно мога да кажа, че никога не съм обичал истински човешко същество. Но бях безнадеждно влюбен във виолина. Защото, докато Олег използваше виолина като лек за сърдечните си терзания, аз го използвах по предназначение: за да ме прави щастлив. Ще повторя: като източник на щастие. Кикът превъзхожда насладата от храна, секс, сън, дори от усещането, че дишаш.
Затова никак не се изненадах, когато една вечер, след обичайното разкешване, Андрей ме дръпна настрана и ми съобщи, че старецът е притеснен.
— Ясно — отвърнах.
Ако не се стегна и не свикна да се явявам на работа в трезво състояние, старецът се заканил да ме изпрати принудително в клиника за наркомани.
Засмях се.
— Не знаех, че ни се полагат и допълнителни социални екстри. Двамата с Олег ще имаме ли право на стоматологична помощ и пенсионно осигуряване?
— Олег — не.
В погледа му прочетох какво има предвид.
Аз обаче нямах абсолютно никакво намерение да отказвам дрогата. Олег — също. Без да ни пука за отправеното предупреждение, още на следващата вечер се нашихме като за световно. Продадохме половината от отреденото ни количество и с остатъка в джоба наехме кола и отпрашихме към Кристиансан. Вътре надухме Синатра на макс: „I Got Plenty of Nothing“63. Заглавието доста сполучливо описваше тогавашното ни положение: нямахме пукнат петак. Този път Олег се осмели да извиси глас — за да надвика Синатра и мен. Смяхме се, пихме бира — като в доброто старо време. Отседнахме в хотел „Ернст“, който изглеждаше толкова банален, колкото предполагаше името му. Когато на рецепцията попитахме къде се подвизават градските пласьори, само ни изгледаха тъпо. Олег ми разказа, че тук се провеждал фестивал и някакъв идиот, дето се мислел за голямата работа, започнал да кани най-яките банди, но не можел да им плаща хонорарите и накрая закрили фестивала. Така или иначе, християните в града твърдяха, че половината от младежите на възраст между осемнайсет и двайсет и пет години са започнали да употребяват наркотици именно заради фестивала. Но ние двамата с Олег не открихме никакви наркомани. Обиколихме пешеходната зона и се натъкнахме на един-единствен пиян и на четиринайсет певци от църковен хор, които ни попитаха дали искаме да се срещнем с Исус.