Щом свиха по коридора към стаята за предполетна подготовка на екипажа, Шулц ускори ход. Стюардесата се задъха, но не изостана. Торд продължи да поддържа същата скорост с надеждата недостигът на въздух поне да затвори устата на досадницата.
— Понеже имаме престой в Банкок, може…
Той се прозина шумно и по-скоро усети, отколкото видя, че стюардесата се засегна. Но Торд още се чувстваше малко изморен от снощи. Попрекали и с водката, и с бялото, след като мормоните си тръгнаха. Ако сега го подложат на тест за наркотични вещества, щеше, разбира се, да го издържи успешно, но изтръпваше само при мисълта за предстоящата единайсетчасова битка със съня.
— О, виж! — възкликна неочаквано тя с онзи идиотски престорено писклив глас, любим на жените, когато искат да изразят, че са видели нещо неописуемо трогателно.
Торд погледна в указаната посока. Срещу тях се задаваше ниско дългоухо куче със светла козина и тъжни очи. Размахваше енергично опашка. Повода държеше руса жена с големи обици, с неопределена, леко извинителна усмивка и дружелюбни кафяви очи.
— Не е ли очарователно? — възторгна се стюардесата.
— Да, да — промърмори Торд.
Кучето подуши мимоходом слабините на пилота, който вървеше пред Торд и стюардесата. Пилотът се обърна към тях с вдигната вежда и крива, леко хулиганска усмивка. Торд обаче не успя да проследи идеята му. Всъщност цялото му съзнание се концентрира върху собствените му мисли.
Кучето беше облечено в малко жълто елече. Жената с повода носеше същото. С надпис „МИТНИЦА“.
Кучето се приближаваше към Торд и стюардесата. Деляха ги само пет метра.
Това не биваше да е проблем. Не можеше да е проблем. Дрогата беше опакована в кондоми, а всеки от тях — увит в два плика за замразяване. Дори молекула ароматно вещество не би могла да се изпари оттам. Затова просто се усмихвай. Отпусни се и се усмихвай. Не прекалено широко, не прекалено стеснително. Торд се обърна към каканижещата си събеседница, сякаш думите, излизащи от устата ѝ, изискват пълната му концентрация.
— Извинете.
Подминаха кучето.
— Извинете! — извика по-рязко гласът.
Торд гледаше право пред себе си. До стаята за предполетна подготовка оставаха по-малко от десет метра. Десет метра — и ще се озове в пълна безопасност. Десет крачки. Home free.14
— Excuse me, sir!15
Седем крачки.
— Говори на теб, Торд — обърна му внимание стюардесата.
— Какво? — той спря.
Нямаше друг избор. Обърна се и си придаде вид на искрено изненадан. Жената с жълтия елек тръгна към него.
— Кучето ви маркира.
— Така ли?
Торд погледна животното. И как точно го бе маркирало? То го гледаше и размахваше енергично опашка, все едно вижда в него потенциален партньор за игра.
Как? Две пликчета за замразяване и презерватив. Как?
— Налага се да ви проверим. Елате с мен, ако обичате.
Кафявите ѝ очи продължаваха да гледат дружелюбно, но тонът издаваше категоричност. В същия миг му просветна как кучето е надушило наркотика. Едва се спря да не посегне към идентификационната карта на гърдите си.
Кокаинът.
Беше забравил да избърше картата след оформянето на последната линийка. Не се сещаше за друга причина.
Ала по картата бяха останали само зрънца, чието наличие той лесно можеше да обясни. Услужил на познат по време на някакъв купон. В момента Торд Шулц имаше много по-сериозен проблем: куфара. Щяха да го претърсят. Като всеки пилот Шулц беше отработил и механизирал до съвършенство реакциите си при аварийни ситуации и умееше да действа автоматично. Именно това целеше подготовката на пилотите: дори паниката да те сграбчи, постъпваш по начина, многократно повтарян и автоматизиран от мозъка ти. Торд Шулц неведнъж си бе представял същата ситуация: служител от „Митническа проверка“ го подканва да тръгне с него. Шулц си бе начертал план какво да направи и го бе упражнявал наум.
Сега се обърна с примирена усмивка към стюардесата и успя да прочете името на баджа ѝ:
— Е, набелязан съм, Кристин. Ще вземеш ли куфара ми?
— Куфарът идва с нас — възрази служителката.
Торд Шулц се обърна.
— Не казахте ли, че кучето е маркирало мен, не куфара?
— Така е, но…
— В куфара ми има документация за полета, която останалите членове от екипажа трябва да прегледат. Предполагам, не искате пълен „Еърбъс“ 340 за Банкок да се забави по ваша вина… — Торд Шулц усети как буквално се надува. Дробовете му се изпълниха с въздух, гръдната му мускулатура изопна униформата. — Ако пропуснем слота си за излитане, ще закъснеем с няколко часа, а това означава големи финансови загуби за авиокомпанията.