Сребърните момчета ме закараха до пустото пристанище за маломерни плавателни съдове във Фрогнерския залив. Отключиха някаква врата и поеха по пристана. От двете страни се редяха лодки, оставени на зимна стоянка. По едно време спряхме и слязохме от колата. Загледах се в тъмната спокойна вода. Андрей отвори багажника.
— Come here, Arschavin34.
Приближих се до него и надникнах.
Екип на „Арсенал“. На врата му още висеше кучешката каишка. Псето открай време си беше противен, но този път едва не повърнах. Върху пъпчивата му физиономия зееха черни кратери със засъхнала кръв, едното му ухо беше разпрано, а едното му око — смазано на пихтия. Откъснах поглед от ужасяващата гледка и чак тогава забелязах, че под буквата „m“ в „Emirates“ зее малка дупка. Като от куршум.
— What happened?35
— He talked to the cop in sixpence36.
Знаех кого наричаше така. Някакъв полицейски агент дебнеше из Квадратурата. Всички познаваха антимафиотите, но този май беше под прикритие. Или поне той си мислеше така.
Андрей изчака да погълна всички зловещи подробности и попита:
— Got the message?37
Кимнах. Пихтиестата маса в очната кухина на Псето привличаше погледа ми по-силно от магнит. Как, по дяволите, го бяха подредили така?
— Пьотър — обърна се Андрей към приятеля си. Двамата извадиха тялото от багажника, съблякоха му фланелката и го метнаха във водата. Тя го прие, погълна го беззвучно и затвори черната си паст.
— This is yours now38 — Андрей ми хвърли фланелката. Промуших пръст в дупката от куршум и погледнах надписа на гърба.
52. Бентнер.
Единайсета глава
В 06:30, четвърт час преди изгрев-слънце, ако се вярваше на последната страница на „Афтенпостен“, Торд Шулц сгъна вестника и го сложи на съседния стол. Пак погледна към пустото фоайе.
— Обикновено винаги идва преди началото на официалното работно време — обади се охранителят зад гишето.
Торд Шулц се качи рано-рано на влака за Осло и докато вървеше от Централната гара по улица „Грьонланслайре“, стана свидетел на разбуждането на града. Мина покрай камион за смет. Мъжете изпразваха контейнерите с грубост, симптоматична по-скоро за раздразнителност, отколкото за ефективност. Точно като пилоти на F-16. Зарзаватчия от пакистански произход, изнесъл стоката в касетки пред магазина си, спря, избърса ръце в престилката си и усмихнато му пожела „добро утро“. Ставаше за пилот на „Херкулес“. След църквата в квартал „Грьонлан“ Торд Шулц сви вляво. Пред него се издигаше внушителната стъклена фасада на сграда, проектирана и построена през седемдесетте години. Главното полицейско управление в Осло.
В 06:37 вратата се отвори. Охранителят се изкашля, за да привлече вниманието на Торд, кимна му за потвърждение, че очакваната особа пристига, и стана. По коридора се зададе мъж, по-нисък от пилота. Вървеше бързо и пъргаво. Косата му беше доста по-дълга, отколкото се очаква от началник с неговия ресор. Когато мъжът се приближи съвсем, пилотът забеляза белите и розови ивици по загорялото му, почти женствено красиво лице. Торд се сети за една стюардеса с подобни пигментни петна. Бяла лента прорязваше вертикално почти цялото ѝ тяло. Започваше от ключицата, минаваше между гърдите и стигаше чак до епилираните ѝ слабини. Останалата част от кожата ѝ, потъмняла след редовни посещения в солариум, приличаше на плътно прилепнало трико.
— Микаел Белман?
— Да. С какво да ви помогна? — попита мъжът с усмивка, но без да забави ход.
— Искам да поговорим на четири очи.
— За съжаление ми предстои оперативка, но ако се обадите…
— Наложително е да говоря с вас още сега — натърти Торд и сам се изненада от неотстъпчивия си тон.
— И не търпи отлагане?
Началникът на ОРГКРИМ вече беше пъхнал идентификационната си карта в четеца, но се обърна и изгледа внимателно посетителя.
Пилотът се приближи и подхвана съвсем тихо, макар във фоайето да имаше само още един човек: охранителя.
— Казвам се Торд Шулц — пилот в най-голямата скандинавска авиокомпания. Разполагам с информация за нелегален внос на наркотици в Норвегия през летище „Гардермуен“.
— Ясно. За какво количество говорим?
— За осем килограма седмично.
Погледът на Белман буквално обискира Торд Шулц. Пилотът знаеше, че в момента мозъкът на антимафиота събира и обработва цялата налична информация: език на тялото, облекло, стойка, изражение, брачната халка, която Торд, кой знае защо, продължаваше да носи, липсата на обица, лъснатите му обувки, езиковия му запас, твърдостта в погледа му.
36
He talked to the cop in sixpence (англ., нор.) — Той говорѝ с ченгето с каскета. — Б.пр.