— Ще ви уредя незабавен пропуск — Белман кимна на охранителя.
Торд Шулц поклати предпазливо глава.
— Предпочитам тази среща да остане строго конфиденциална.
— Според правилника всички посетители подлежат на вписване. Уверявам ви обаче, че информацията няма да напуска пределите на Управлението.
Белман даде знак на охранителя. В асансьора Торд Шулц потърка с пръст стикера с името си, който охранителят разпечата и го помоли да залепи на ревера си.
— Има ли нещо? — попита Белман.
— Не, не — отвърна Торд, но продължи да търка с пръст името си, сякаш с надеждата да го заличи.
Кабинетът на Белман се оказа изненадващо малък.
— Размерът не е определящ — подхвана началникът на ОРГКРИМ, явно навикнал на подобни реакции у посетителите си. — Тук са вършени велики дела. — Посочи снимка на стената. — Ларш Акселсен, ръководител на вече закрития Отдел за борба с грабежите. Той носи основната заслуга за разгрома на бандата от квартал „Твайта“ през деветдесетте.
Белман подкани Шулц да седне. Извади бележник, но срещна погледа на събеседника си, и го остави настрана.
— Е?
Торд си пое дъх. Започна с развода, защото се нуждаеше от причина, за да обясни падението си. После се прехвърли на въпросите кога и къде; кой и как. Стигна и до „горелката“.
Докато Торд разказваше, Белман стоеше наведен напред и слушаше най-внимателно. Когато обаче Торд описа епизода с „горелката“, предишната професионална съсредоточеност се изпари и по лицето на началника се изписа изумление. После белите пигментни петна се обагриха в червено. Сякаш някой запали свещ под кожата му. Торд Шулц изгуби зрителния контакт с Белман. Началникът прикова разочарования си поглед в стената зад гърба на пилота. Вероятно гледаше снимката на Ларш Акселсен.
Торд довърши разказа си и млъкна. Белман въздъхна и постоя с наведена глава. Най-сетне я вдигна. В погледа му се четеше нещо ново — сурово ѝ безкомпромисно.
— Моля за извинение — подхвана той. — От мое име и от името на цялото ми професионално съсловие изказвам искреното си съжаление, задето не успяхме да изтребим вредителите.
На Торд му се стори, че Белман отправи извинението по-скоро към себе си, а не към него, пилота, пренасящ по осем килограма хероин седмично.
— Разбирам безпокойството ви. Иска ми се да можех да ви уверя, че няма от какво да се страхувате, но прескъпо заплатеният ми опит отдавна ми е показал, че подобни корупционните схеми приобщават голям брой хора.
— Ясно.
— Споменавали ли сте за това на някого?
— Не.
— Някой знае ли, че сте дошли да разговаряте с мен?
— Никой.
— Помислете пак.
Торд го погледна с крива усмивка. „И на кого да кажа?“ — рече си горчиво той.
— Добре тогава. И сам осъзнавате колко мащабен, сериозен и крайно деликатен е вашият случай. Налага се да пипаме изключително внимателно, за да не ни надуши който не бива. Ще търся съдействие от високите етажи в полицията. Строго погледнато, би следвало да ви арестувам, но подобно задържане ще постави под угроза и вашия живот, и нашия план. Затова, докато ситуацията не се изясни напълно, ви съветвам да се приберете и да не излизате от дома си. Разбрахте ли ме? Пазете разговора ни в пълна тайна, напускайте жилището само при крайна необходимост, не отваряйте на непознати, не вдигайте на непознати номера.
Торд кимна.
— Колко време ще отнеме?
— Максимум три дни.
— Roger that.39
Белман сякаш се колебаеше дали да изрази мнение. В крайна сметка го направи:
— Едно нещо така и не успях да приема: да затриваш чужд живот, за да се облагодетелстваш финансово. Бих ви разбрал, ако бяхте беден афгански селянин. Но норвежец с пилотска заплата…
Торд Шулц срещна погледа му. Беше очаквал този упрек. Изпита почти облекчение, че най-сетне го получи.
— Въпреки това постъпката ви заслужава уважение: дойдохте по собствена воля и сложихте картите на масата с пълно съзнание за поетия риск. Занапред няма да ви е лесно, Торд Шулц.
Началникът стана и му протегна ръка. За втори път, откакто го видя по коридора, Торд си помисли, че Микаел Белман притежава оптималния ръст за пилот на изтребител.
По времето, когато Торд Шулц излезе от Главното управление, Хари Хуле позвъни на вратата на Ракел. Тя отвори по халат и с подпухнали очи.