Дванайсета глава
Стоях на улица „Шипер“ и гледах как плющи дъждът. Зимата така и не успя да вземе надмощие, но затова пък непрекъснато валеше дъжд. Това обаче изобщо не намали търсенето. С Олег и Ирене продавахме повече за един ден, отколкото преди при Один и Туту — за цяла седмица. Печелехме около шест хиляди дневно. А като пресметнах оборота от всички „привърженици“ на „Арсенал“ в центъра, излезе, че старецът явно прибираше в джоба си над два милиона крони седмично. Е, възможно е да съм попреувеличил.
Всяка вечер, преди да се отчетем на Андрей, двамата с Олег преброявахме най-внимателно парите и останалата стока. Не се е случвало сумата да не излиза до последната крона. Не си заслужаваше да крадем.
На Олег имах стопроцентово доверие. Не допусках дори да му хрумне да хитрува. Ако пък му хрумне, значи, изобщо не е схванал концепцията на кражбата. Възможно е и мисълта на Ирене да е преизпълвала ума и сърцето му. Направо ми идеше да прихна, като го гледах как угоднически върти опашка в нейно присъствие. А тя изобщо не забелязваше обожанието в очите му. Защото Ирене виждаше само едно.
Мен.
Това нито ме смущаваше, нито ме радваше. Бях свикнал да съм ѝ слабост.
Познавах я отлично, знаех точно как да накарам неопетненото ѝ сърчице да забие, сладките ѝ устни да се разтеглят в усмивка, а сините ѝ очи да се налеят с огромни сълзи — в зависимост какво исках. Можех да я освободя от властта си, да отворя вратата и да я окуража да се възползва от други възможности. Но аз съм крадец, а крадците никога не изпускат от ръцете си нещо, от което някой ден биха спечелили. Ирене беше моя. Тъй както двата милиона седмично принадлежаха на стареца.
Удивително е как шест бона дневно те подтикват все по-лесно да развързваш кесията за скъпи дрехи и кристален мет в питието вместо бучки лед. Иначе не ми се даваха кинти за квартира и продължавах да мизерствам в репетиционната заедно с Ирене. Тя спеше на матрак зад барабаните. Не се оплакваше, не докосваше нищо, ядеше само някакви вегетариански буламачи и дори си отвори банкова сметка. Олег си живееше при майка си и сигурно газеше в пари. Малко се беше стегнал, тръгна на училище и дори започна да тренира на „Вале Ховин“.
Докато си стоях така на улицата и редях сметки наум, срещу мен в дъжда се приближи някакъв тип със запотени очила и анорак, който дебелото му грозно гадже бе купило за двама им за Коледа. Защото по походката на непознатия личеше, че или има грозно гадже, или въобще няма. Той куцаше. Вероятно има и друга дума, която леко смекчава същността на недъга му. Лично аз го наричам криво ходило, но едва ли съм подходящ критерий, защото употребявам думи от рода на „маниакална депресия“40 и „негър“.
Куцият спря пред мен.
Общо взето, всеки ден ми поднасяше нови и нови изненадващи персони, зависими от хероин, но този тип определено не спадаше към обичайната ми клиентела.
— Колко…
— Триста и петдесет за четвъртинка.
— … плащате за грам хероин?
— Да плащаме? Ние продаваме, умнико.
— Знам. Просто провеждам малко проучване.
Огледах го по-внимателно. Журналист? Социален работник? Политик? Докато бачках за Один и Туту, подобен тип цъфна при мен и ми се представи като сътрудник към Общинския съвет. Работел в някакъв си комитет — РУНО или нещо подобно — и ме попита много любезно дали ще уважа с присъствието си заседание на комитета на тема „наркотиците и младите хора“. Искали да чуят „гласовете от улицата“. Отидох да видя за какво става въпрос — ей така, за кеф. Говориха за ECAD41 и за Европа без наркотици. Напуши ме такъв смях, че ми избиха сълзи. Срещата ръководеше адски сексапилно русо мамче с мъжествени черти, огромни бомби и заповеднически глас. Хирурзите сигурно доста си бяха поиграли, и то не само с циците ѝ. След края на заседанието тя се приближи до мен, представи ми се — „секретарка в общинската комисия по социално подпомагане и превенция на наркотичната зависимост“ — и пожела да обсъдим темата по-подробно в дома ѝ, когато имам „възможност“ да я посетя. Оказа се, че не била мамче, а само секси парче. Живееше сама в собствена ферма. Посрещна ме във впити панталони за езда и поиска да го направим в обора. Дори пластичните хирурзи да я бяха преобразили цялата, изобщо не ме засягаше. Добре си бяха свършили работата. Резултатът ми допадаше: секс машина, която вършее като фурия. И все пак е малко шантаво да чукаш жена, която вие по-яко от самолет играчка, под леко удивените погледи на огромни преживящи коне само на два метра от вас. След акта извадих сламките сено, влезли в задника ми, и ѝ поисках хилядарка назаем. Докато започна да печеля по шест хиляди дневно, продължихме да се срещаме. В промеждутъците, необходими за почивка между актовете, тя ми разказа, че нейните задължения — на секретарка в Общинския съвет — не включвали единствено киснене на бюрото и писане на писма под диктовката на шефа, а и провеждане на реална политика. В момента била само черноработник, но именно тя движела нещата. А когато началниците забележели усърдието ѝ, щели да я направят общински съветник. От разказите ѝ за „кухнята“ на Кметството разбрах, че всички политици — независимо дали дребни, или едри риби — се стремят към власт и секс. В тази последователност. Шепотът ми „госпожо министър“ в ухото ѝ и двата ми пръста я довеждаха до такъв оргазъм, че струята стигаше чак до свинарника. Изобщо не се шегувам.
40
През последните години се наложи названието „биполярно афективно разстройство“. — Б.пр.
41
European Cities against Drugs (англ.) — „Европейски градове срещу дрогата“ — международна организация. — Б.пр.