Отнякъде се появи велосипедист в спортен екип: каска, оранжеви очила, фланелка от проветрива материя в сигнални цветове. Изпод прилепналите шорти изпъкваха силни мускулести бедра, а велосипедът изглеждаше скъп. Вероятно затова колоездачът не го остави, а го взе със себе си, когато, заедно с останалите от „отбора“, тръгнаха след „топчията“ и заобиколиха сградата. Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому. И все пак сякаш бяха понамалели. Или не?
Проститутките на ъгъла на улица „Шипер“ започнаха да му подвикват на долнопробен английски — „Неу, baby!“, „Wait a minute, handsome!“4. Той само поклати отрицателно глава. И сякаш мълвата за неговото целомъдрие — или безпаричие? — изпревари хода му, защото жриците по-нагоре по улицата изобщо не му обърнаха внимание. Едно време проститутките в Осло се обличаха удобно, с дънки и яке. Някога бяха малко на брой: на пазара имаше недостиг на платена любов.
Сега обаче, под влиянието на загрубялата конкуренция, труженичките изкушаваха с по-къси поли, по-високи обувки, жартиери. Африканките зъзнеха още отсега. „Почакайте да дойде декември“ — помисли си той.
Мъжът навлезе в така наречената Квадратура — едновремешния център на Осло. В момента Квадратурата се бе превърнала в асфалтова пустиня, населена с административни сгради и офиси за близо двеста и петдесет хиляди работни мравки, които след четири следобед пъргаво плъпват към домовете си, оставяйки квартала в плен на нощните гризачи. През седемнайсети век крал Кристиан IV заповядал да построят квартала така, че улиците да образуват квадрати — напълно в съзвучие с ренесансовия култ към идеалната геометрична форма. Тогава броят на жителите в Квадратурата се регулирал от пожари. Според слуховете, всяка нощ през високосна година хора, обгърнати от пламъци, бягали между къщите в района и ги огласяли с писъците си. Огнените езици поглъщали свирепо човешките тела и от всяко върху паважа оставала единствено шепа пепел. Успееш ли да гребнеш малко пепел от земята и да я изядеш, преди вятърът да я е разнесъл, къщата ти никога няма да се подпали. Заради постоянно дебнещата опасност от пожари Кристиан IV наредил да направят улиците широки — но все пак съобразени със стандартите в бедния тогава град — и да построят сградите от материал, нетрадиционен за Норвегия — тухла.
В една такава тухлена стена се поклащаше отворената врата на бар. Навън стояха неколцина пушачи, а отвътре дънеше нова, танцувална реге версия на „Welcome to the Jungle“5 на „Гънс ен’ Роузис“, която се гавреше жестоко с Боб Марли, Аксел Роуз, Слаш и Изи Страдлин. Мъжът в ленения костюм спря пред протегната ръка.
— Да ти се намира огънче?
Закръглена дама с пищен бюст, видимо прехвърлила трийсет и пет, го гледаше предизвикателно, докато цигарата подскачаше подканящо между яркочервисаните ѝ устни.
Мъжът повдигна вежда, забелязвайки, че приятелката ѝ се подсмихва с димяща цигара в уста. Едрогърдата мадама също се засмя и направи крачка настрани, защото залитна застрашително.
— По-бързичко, де — продължи тя на сьорланския диалект на кронпринцесата6.
Мъжът беше чувал за проститутка в Осло, която се гримирала и обличала като Метс-Марит и дори умеела да имитира говора ѝ. Тази особа добила огромна популярност и натрупала цяло състояние. Вземала пет хиляди крони на час, а в цената влизал и пластмасов скиптър, който клиентът можел да използва според предпочитанията си.
4
Hey, baby! (англ.) — Здрасти, миличък!; Wait a minute, handsome! (англ.) — Поспри за малко, хубавецо! — Б.пр.
6
Норвежката кронпринцеса, Метс-Марит (р. 1973 г.), е съпруга на норвежкия престолонаследник Хокон Магнус. — Б.пр.