— Хари Хуле! Ти сигурно си ме забравил, но аз те помня.
— Закопчавал съм доста хора.
Нюбак отново избухна във весел смях.
— И аз учех в „Опсал“, но съм две години по-малък.
— По-малките помнят по-големите, но не и обратното.
— Прав си. Честно да ти призная обаче, не те помня от училище. Като те гледах по телевизията преди няколко години, някой ми спомена, че си израснал в „Опсал“ и със Сабото сте приятели.
— Мхм — Хари погледна обувките си, за да покаже на Нюбак, че не желае да навлизат в лични откровения.
— Детективстваш, значи. Какво разследваш в момента?
— В момента — подхвана Хари, опитвайки се да се придържа максимално към истината, — разследвам убийство на наркоман. Погледнахте ли пробата, която ви изпратих?
— Да — Нюбак отново вдигна слушалката, набра някакъв номер и се почеса нервно по главата, докато чакаше отговор. — Мартин, можеш ли да дойдеш при мен? Да, заради онази проба.
Нюбак затвори. Възцари се трисекундна тишина. По смутената усмивка на събеседника си Хари прецени, че мозъкът му трескаво търси подходяща тема за разговор. Нямаше обаче намерение да му помага. Нюбак се прокашля.
— Ти живееше в жълтата къща до чакълестата алея, нали? Аз отраснах в червената, на хълма. Семейство Нюбак, сещаш ли се?
— Да, да — излъга Хари. За пореден път се изуми колко оскъдни спомени има от детството си.
— Продаде ли къщата?
Хари кръстоса крака. Види се, нямаше как да избегне задушевния разговор.
— Баща ми почина преди три години. Доста време търсех подходящ купувач, но…
— Призраци.
— Моля?
— Нали казват, че покойниците първо трябва да побродят из дома си, преди окончателно да го напуснат. Майка ми почина миналата година, но още не съм обявил къщата за продан. Женен ли си? Имаш ли деца?
Хари поклати глава и побърза да прехвърли топката в противниковата половина:
— Но виждам, че ти си женен.
— И по какво разбра?
— По пръстена — Хари посочи ръката му. — Имах съвсем същия.
— Имаше? — усмихна се Нюбак. — Разведе ли се?
Хари проклинаше наум. Защо някои хора толкова държат да споделят подробности от личния си живот? Дали е разведен? По-лошо: разделен е от любимата си и от онези, които обича. Прокашля се.
— Ето те и теб! — възкликна Нюбак.
Хари се обърна. На вратата стоеше прегърбен мъж в синя лаборантска престилка. Гледаше посетителя с присвити очи, дълбоко вкопани в черепа. Над високото му, възбледо чело висеше дълга черна коса. Хари дори не го беше чул.
— Това е Мартин Пран, един от най-добрите ни изследователи.
„Не, това по-скоро е Квазимодо — звънарят от «Парижката Света Богородица»“ — поправи го наум Хари.
— Какво установи, Мартин?
— Така нареченият виолин не е хероин, а вещество, което по състав напомня леворфанола.
Хари записа наименованието.
— А той какво представлява?
— Опиоидна атомна бомба — обясни Нюбак. — Мощно обезболяващо средство. Шест до осем пъти по-силно от морфина и три пъти от хероина.
— Сериозно?
— Абсолютно. При това действието му е два пъти по-продължително. Осем до четиринайсет часа. Три милиграма перорално — един и половина венозно — са достатъчни да поставят човешкия организъм под пълна упойка.
— Мхм. Звучи опасно.
— Не е толкова опасно, колкото си мислят хората. Умереният прием на хероин не е смъртоносен. Разрушителни последици има преди всичко формирането на зависимост.
— Така ли? А защо хероиновозависимите в този град мрат по-масово от мухи?
— Главно по две причини. Първо, хероинът се продава не в чиста форма, а с примеси, някои от които го правят токсичен. Ако например смесиш хероин и кокаин…
— … се получава спийдбол — довърши Хари. — Джон Белуши55.
— Лека му пръст. Другата най-честа причина за смъртта на наркоманите е, че хероинът потиска центъра на дишането. Сложиш ли си прекалено висока доза, просто спираш да дишаш. А с повишаването на толеранса към дрогата наркоманите увеличават дозата. Леворфанолът обаче не влияе на дихателния процес, нали, Мартин?
Квазимодо кимна, без да вдигне поглед.
— Мхм… По-силен от морфина, държи по-дълго, по-малка опасност от предозиране. Мечтата на всяко „дрОгарче“.
— Зависимост и цена — промърмори Звънаря.
— Моля?
— Наблюденията над пациентите ни показват, че развиват зависимост към леворфанола кажи-речи от раз — Нюбак щракна с пръсти. — Но при онкоболните имаме друг приоритет: да предотвратим появата на непоносими болки. Затова прилагаме леворфанола въпреки силно пристрастяващия му ефект — по специална терапевтична схема, разбира се. Производството и вносът на леворфанола обаче излизат много скъпо. Вероятно това е причината да не е сред опиатите за масова употреба.
55
Джон Белуши (1949-1982) — американски актьор, починал след инжекция със спийдбол. — Б.пр.