— И с кого говори?
— С кого? — Белман погледна Хари.
По-точно, очите му се насочиха към Хари, но се зареяха в далечината — към нещо, което току-що бе прозрял.
— Вече не си спомням. Тези наркоманчета са готови да изпеят и родната си майка, стига да им подхвърлиш хилядарка за следващата доза. Приятна вечер, Хари.
Хари вървеше из Квадратурата по тъмно. Нагоре по улицата спря кемпер — точно пред чернокожа проститутка. Вратата се отвори и оттам слязоха три момчета на видима възраст не повече от двайсет години. Единият държеше камера и снимаше, а приятелят му заговори платената жрица. Тя поклати отрицателно глава. Явно не желаеше да цъфне в клипче по YouPorn. В страната, откъдето идваше, имаха интернет и сигурно се боеше да не лъсне пред семейството и роднините си. Навярно си мислеха, че работи като сервитьорка. Или изобщо не я бяха питали. Едното момче плю върху асфалта пред нея и извика с писклив пиянски глас:
— Cheap nigger ass!58
Погледите на Хари и тъмнокожата жена се преплетоха и двамата си кимнаха, все едно видяха позната болка в очите на другия. Момчетата забелязаха Хари и се наежиха. Едри младежи, които се хранят добре. Заоблени бузи, яки бицепси — фитнес, а вероятно и кикбокс или карате.
— Добър вечер, мили хора — усмихна се Хари, без да забавя ход.
Подмина ги и чу как вратата на кемпера се затръшна и двигателят изръмжа.
От бара се носеше същата музика: Come As You Are. Поканата.
Хари намали крачка за миг, после пак ускори ход и подмина заведението, без да поглежда встрани.
На следващата сутрин го събуди мобилният му телефон. Надигна се в леглото, присви очи срещу светлината от голия прозорец, бръкна в сакото, провесено на стола, и извади джиесема си от джоба.
— Слушам.
— Обажда се Ракел. — Беше се задъхала от въодушевление. — Пуснаха Олег, Хари! Излезе от затвора!
Двайсет и пета глава
Сутрешното слънце огряваше застаналия насред стаята Хари. Беше гол. От отсрещната сграда някаква жена го гледаше сънливо, докато дъвчеше филия хляб.
— Ханс Кристиан е разбрал едва преди четвърт час — обясни по телефона Ракел. — Освободили са Олег вчера следобед. Друг е признал за убийството на Густо. Не е ли фантастично?
„Фантастично е — помисли си Хари. — В значение на «нереалистично».“
— Кой е признал?
— Някакъв си Крис Реди, наричат го Адидас. От наркоконтингента. Застрелял Густо, защото онзи му дължал пари за амфетамини.
— Къде е Олег сега?
— Не знаем. Току-що научихме добрата новина.
— Мисли, Ракел! Къде може да е отишъл? — попита остро Хари — по-остро, отколкото му се искаше.
— Какво… какво ти става?
— Това самопризнание много ме смущава.
— В смисъл?
— Не схващаш ли? Изфабрикувано е!
— Не, не. Ханс Кристиан го е прочел. Реди е описал подробно и достоверно какво се е случило. Затова са пуснали Олег.
— Значи този Адидас е пречукал Густо заради дългове. Обясни ми как хладнокръвен убиец като него изведнъж решава да признае за убийството поради пристъп на гузна съвест?
— Разбрал е, че са щели да осъдят невинен човек…
— Забрави! В главата на всеки отчаян наркоман се върти само една мисъл: дрога. Няма място за угризения, повярвай ми. Този Адидас най-вероятно е закъсал здравата и срещу прилично възнаграждение се е съгласил на драго сърце да признае за убийство, а после да оттегли самопризнанията си, след като пуснат главния заподозрян от затвора. Не се ли досещаш какъв е замисълът? Щом котката не може да се вмъкне в клетката на птицата…
— Престани! — извика задавено Ракел.
— … тя ще се опита да подмами птицата сама да излезе оттам — довърши безмилостно Хари.
Ракел избухна в ридания. Хари знаеше, че просто е облякъл в думи подозрение, което, макар и смътно прокраднало се в ума ѝ, тя не е намерила смелост да допусне.
— Кажи ми нещо успокоително, Хари!
Той мълчеше.
— Не издържам повече на този постоянен страх — прошепна тя.
Хари си пое дъх:
— Преживявали сме и по-страшни неща. Ще се справим и този път.
Натисна червената слушалка. За пореден път се увери, че е станал блестящ лъжец.
Жената зад отсрещния прозорец му махна вяло с три пръста.
Хари прокара длан по лицето си.
Сега всичко зависеше от въпроса кой ще се добере по-бързо до Олег: той или те.
Мислѝ!
Бяха освободили Олег вчера следобед — някъде из Източна Норвегия. Къде е първото място, където ще отиде наркоман с абстинентен синдром? На „Плата“ в Осло или до скривалището си за дрога. Не може да се върне в апартамента на улица „Хаусман“ — местопрестъплението още е запечатано. Къде ще спи? Няма нито пари, нито приятели. В приюта на Армията на спасението? Олег със сигурно знае, че има вероятност да го засекат там, защото слуховете са плъзнали веднага.