Томас Енгер
Фантомна болка
Фантомна болка — болка, която сякаш произхожда от „крайник фантом“, част от тялото, физически загубена при ампутация или злополука, или пък нервите й са спрели да функционират нормално. Болката не идва конкретно от крайника, а е въобразена и причинена от „погрешни стимули“ в нервната система.
За Томас Енгер
Той е журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата. Още първият му роман „Мнима смърт“ го превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Героят му, също журналист, белязан физически и емоционално, става център на пет сюжетно самостоятелни романа („Мнима смърт“, „Фантомна болка“, „Жажда за кръв“, „Герб“ и „Смъртно ранен“). Медии и критици от различни страни настояват едно: да запомним името на автора — Томас Енгер. Не са случайни и сравненията, които правят със Стиг Ларшон и неговия „Миленуим“. Но Томас Енгер създава нещо ново, въвеждайки в криминалния жанр стила на телевизионните сериали. Така се ражда най-епичната и амбициозна криминална поредица, създавана в момента. Главният герой Хенинг Юл е отличен криминален репортер, но е преживял дълбока травма — при необясним пожар в апартамента му е загинал неговият шестгодишен син Юнас. Хенинг е оцелял, но с ужасни белези по лицето… и в душата. Успоредно със случаите, които разнищва, винаги крачка по-напред от полицията, той иска да намери отговор на въпроса: Кой е убил сина му? Едновременно с това авторът изважда на показ полицейски разследвания, брутални престъпления, бандитски групировки, корумпирани политици, както и забързаното ежедневие на хората, които нонстоп отразяват новините.
Благодарности
Досаждах на много хора, докато пишех „Фантомна болка“. Кнут Ерик Рьонинген, Йорн Лиер Хорст, Вибеке Ойдегорд Сьор-Райме, Кристин Б. Йенсен, Грете Лиен Метлид и Арилд Кай Ерлан — дълбоки благодарности.
Освен това искам да благодаря на Силе Ховлан, Ян Уве Орсетнер, Фредрик Брудвал, Свере Арилд Улстад, Петер Антон Нес, Хеге Енгер, Хенинг Енгер, Тургайр С. Хиграф, Кари Урмстад, Густав Петер Блум, Лилиана Бахс, Гун Кристине Смеби, Агнар Гернер, Ниле Петер Гранхолт, Асле Скредербергет, Муртен Карлсен, Еспен Скор, Мариус Вик, Ингер-Брит Виндег и Тронд Хугубакен. Благодаря и на приятелски настроените жители на Устаусет.
Изчетох много книги, докато проучвах този роман, но бих искал да спомена само една — „Политици и негодници“ на Кетил Ойстли.
Бенедикте, ти заслужаваш най-голямата ми признателност, защото изчете, редактира и подобри моя ръкопис. И за това, че си ти.
Благодаря ви, Теодор и Хени, защото всеки ден ми напомняте какво всъщност има значение.
Осло, май 2011 г. Томас Енгер
Пролог
„Харлито“1 на Юке вече е тук.
Туре Пули паркира своя мотор и сваля каската си. Чакълът скърца под краката му. Прозорците на старата фабрика се взират сляпо в мрака. Тишината е пълна и зловеща.
Пули окача каската на кормилото и се приближава до вратата. Бута я и тя се отваря със скърцане. Влиза предпазливо.
— Юке?
Гласът му отеква. Ботушите му шляпат по бетонния под. Постепенно очите му се нагаждат към тъмнината, но виждат само мръсен под, голи стени и колони, обвити в паяжини. Октомврийският вятър свисти през счупените стъкла. Пара излиза от устата му.
„Почти като едно време“ — мисли си Пули и тръгва напред. Като затишие пред буря. Чувства притока на адреналин и това му харесва.
Очите му се насочват към нещо, лежащо на пода и обвито в сенки. Тръгва натам и го лъхва силна миризма на урина и метал. Стъпва на нещо хлъзгаво и едва запазва равновесие. Вади мобилния си телефон и го включва, за да освети пода.
Вижда нещото, в което е стъпил.
Пред него лежи труп. Гърбът на напоеното с кръв кожено яке е срязан многократно. Черепът блести ярко над яката. Пули вижда обръснатия и татуиран скалп.
Веднага разпознава татуировката. Само Юке Брулениус може да татуира „Върви по дяволите“ на тила си.
Телефонът му изгасва.
Внимателно се оглежда и напряга слуха си, но тишината е абсолютна. Стаята изглежда празна, с изключение на Юке. Мъж, когото Пули мрази с цялото си сърце, но за нищо на света не е искал да умира.
Или поне не сега.
Навежда се, хваща коженото яке и обръща тежкото тяло. Лицето е разкривено и окървавено, с отворена уста. Пули докосва с пръсти врата на Юке, но веднага дръпва ръката си. Гърлото е топло, но меко и влажно като настъпана гъба.