— Ами да. Тази седмица имам да пиша още няколко статии и тъй като бях в квартала, реших да…
Хенинг осъзнава, че се опитва да убеди самия себе си и млъква. Жената не казва нищо. Просто го зяпа.
— Кент Хари Хансен тук ли е?
— Не.
— О, не! — възкликва той. — Къде е?
— Някои хора имат по-добри неща за правене в неделя, отколкото да работят.
— Така е — признава Хенинг и се усмихва.
Изражението на момичето остава каменно.
— Чудех се… дали ще мога да говоря с някой от администрацията?
— Днес на работа съм само аз.
— А вие сте…
— Просто рецепционистка.
Хенинг се оглежда.
— Ами Гайр Грьонинген? Той тук ли е?
— Той не работи тук.
— Да, но чух, че посещава този фитнес.
— Е, и?
— Имам нужда от един-два цитата. Защо хората идват да тренират тук и т.н. За статията.
Момичето зад бюрото го поглежда, след което кимва към редицата велоергометри до прозореца. Мъж в бял потник върти педалите, гледайки екран на стената.
— Това е той?
Момичето кимва, но едва забележимо.
— ОК, благодаря за помощта.
Хенинг опитва да се усмихне, но тя вече не гледа към него. Той прекосява голямата зала, задръстена от бяла и черна фитнес апаратура. От тонколоните бумти музика. Тежести дрънчат. Мъже пъшкат. „Звукът на тестостерона — мисли си Хенинг. — Дали тези мъже осъзнават, че физическата сила е безполезна, ако не можеш да изтичаш сто и петдесет метра, без да се задъхаш?“ Много от стомасите, които вижда, са издути, но не от мускули.
— Гайр Грьонинген?
Хенинг слага ръка на дръжката на велоергометъра.
Високият мъж се обръща и го поглежда. Той има дълга права коса и рехава брада около устните и брадичката. „Прилича на последния представител на ерата на грънджа“ — мисли си Хенинг.
— Здравейте — казва той.
Единственият отговор на Грьонинг е да забави въртенето на педалите. Хенинг сяда на съседния велоергометър и твърде късно открива, че краката му не достигат педалите. Решава да не наглася седалката и се примирява с факта, че изглежда като малко дете.
— Имате ли нещо против да поговорим, докато загрявате?
Грьонинген гледа право напред. Хенинг не се предава и продължава да го зяпа, докато накрая мъжът не издържа и се обръща към него.
— Казвам се Хенинг Юл — продължава той. — Журналист съм и работя за „Новините 123“. Току-що разговарях с Вероника Нансен.
Грьонинген го поглежда навъсено.
— Тя ми каза, че се опитвате да откриете кой…
— Ти луд ли си?! — изсъсква Грьонинген и го пронизва с поглед, след което бързо се оглежда. — Не можеш просто да влезеш тук и…
— Защо не? — пита Хенинг и се мръщи. — Просто разговаряме.
— Не разбираш — казва мъжът. — Махай се от тук, преди някой да те е видял.
— Напълно си прав — отвръща Хенинг, правейки се на невеж. — Не разбирам.
Грьонинген го поглежда гневно, след което се извръща. Известно време двамата мълчат, но Хенинг не помръдва от мястото си. Накрая мъжът се предава.
— Знаеш ли къде се намира ресторант „Ярлен“?
— Не, но ще разбера.
— Изчакай ме там и ще говорим по-късно.
— Ок. Кога?
Грьонинген клати глава, след което отново се обръща към него:
— Когато свърша тук. Не мога да прекратя тренировката си заради теб.
— Кажи ми час.
Грьонинген се озърта притеснено, след което казва, но без да гледа към Хенинг:
— Дай ми два часа.
— Ок.
Хенинг поглежда часовника зад рецепцията, кимва на Грьонинген и скача от велоергометъра. Докато върви към изхода, се усмихва на момичето зад бюрото, след което отваря вратата и излиза на жегата.
15
Турлайф Бренден се събужда стреснато и се оглежда. Обграден е от светлина. Детски писъци влизат през отворения прозорец, гледащ към вътрешния двор, и влошават главоболието му.
Става и отива в кухнята. Пълни чаша със студена вода и я изпива на един дъх, след което изпръхтява доволно. В следващия миг вратата се отваря с трясък, сякаш самият Креймър от „Зайнфелд“7 нахлува в кухнята му. Но всъщност е Юлие, а Елизабет върви след нея.
— Здрасти, тати! Трябва да отида до тоалетната.
— Ок, миличка — усмихва се той и поглежда Елизабет. — Не забравяй да затвориш вратата.
— Ок — отговаря Юлие.
7
„Зайнфелд“ — Американски телевизионен сериал, създаден от комика Джери Зайнфелд, излъчван от 1989 до 1998 г. — Б.пр.