— Уау — възкликва той. — Страхотно. Много ти благодаря.
— За нищо. Ще си готов след петнадесет минути, нали?
— Разбира се. Ще те чакам на паркинга.
Палме изчезва, но уханието й остава. „Лятно небе и тучни поляни — мисли си Турлайф. — Каква жена“.
Той разтърсва глава и се съсредоточава върху екрана. Спомня си регистрационния номер на досадното беемве и го набира, след което натиска Enter. Отваря се нов прозорец. Турлайф чете:
„От 27. 07. 2009 г. насам са установени следните задължения по отношение на регистрационен номер BR 65607 — неплатен данък за закупено моторно превозно средство. Стойност 763 910 норвежки крони. Кликнете върху датата за по-подробна информация относно задълженията.“
Турлайф кликва върху датата.
„Приложено от 1134291 DNB
Банково автомобилно финансиране
Отдел «Администрация на заемите»,
пощенска кутия 7125 5020 БЕРГЕН
Относно частно лице/ фирма:
Равндал, Антон
«Бекестувайен» №13А
1357 Бекестуа“
— Антон Равндал — казва Турлайф и си записва телефонния номер на мъжа. — Интересно.
20
— Твой ред е, Хенинг.
Вдига глава и среща острия поглед на редактора на отдел „Новини“ Хайди Шус. Хенинг едва сега забелязва, че тя има нова прическа. Къса и модерна… въпреки че от къде може да знае дали е модерна? Той не разбира от мода. Гримът й също е различен — по-мек и не толкова агресивен.
— А?
— Ами ти? Какво има в бележника ти днес? Изслушахме Ивер, Рита и Йорген. Ти също слушаше, нали?
— Разбира се.
— Какво си ни приготвил днес?
Хенинг поглежда бележника, който е взел на планьорката просто по навик. Заглавната страница е празна. Поколебал се е дали да не напише името на Туре Пули, но после решава, че още е твърде рано за това.
— Ами… още не съм сигурен — започва той.
Тишина. Очите на всички в стаята се обръщат към него и карат кожата на челото му да изтръпне.
— В момента не се случва много.
— Значи и днес нямаш нищо за нас, така ли, Хенинг? — пита Хайди Шус.
— Спокойно е. Може би защото е лято. Просто не се случва нищо интересно.
Шус го поглежда над ръба на очилата си и ги избутва нагоре. Хенинг едва сега забелязва очилата.
— Наясно съм с това — казва тя. — Но в такъв случай трябва да търсиш интересни истории. Не можем просто да седим тук и да чакаме новините да паднат в скута ни. Трябва да ги преследваме. Да говорим с хора. Това лято влизанията в сайта ни са по-малко от очакваното.
— Както винаги.
— Да, но…
— По-късно днес имам среща — продължава Хенинг и отпива от кафето си. — С потенциален източник.
Това е най-старото репортерско извинение под слънцето, но обикновено върши работа.
— За коя история става дума?
— Още не мога да ти кажа нищо.
Хайди понечва да отвърне нещо, но спира.
— Какво каза току-що?
— Ако получа добра информация от източника, ще започна работа върху статията. Но дотогава ще държа устата си затворена.
— Ясно — казва Хайди, видимо обидена. Тя поклаща глава. Един почти незабележим жест, който всички около масата забелязват. След това тя подчертава името на Хенинг на листа си и обявява: — Прехвърлям те към документацията11 до второ нареждане.
Челюстта на Хенинг увисва.
— Документацията?
— Да. Знаеш какво е това, нали?
— Разбира се, че знам.
— Всички от отдела по документация са в отпуска. Някои са болни, други са във ваканция и т.н. Освен това Егил е в командировка. Ще ти изпратя списъка с новини на NTB12, Хенинг, както и списъка с днешните статии на всички останали.
Хенинг забелязва, че Ивер се е ухилил до уши.
— Хайде, хайде — казва Хайди и им махва да се разотиват. — Имам събиране на редакторския отдел, а вече наближава обяд.
Всички избутват столовете си назад и се изправят. Хенинг излиза последен.
— Документацията — мърмори си той. — Какъв късмет.
При други обстоятелствата би поспорил с Хайди или би отделил една-две минути преди планьорката, измисляйки някаква история, за да я убеди, че е зает. Но сортирането на статии е лесно. И докато върши тази работа, ще има достатъчно време да проучи Туре Пули и неговите приятели и познати. Хенинг знае, че има още много работа.
21
11
Документация — Отдел в медия, занимаващ се със сортирането по теми и проблеми на публикациите от всички издания. — Б.р.