— Знаете ли какво ми се случи днес? — пита изведнъж Елизабет.
— Не — отговаря Турлайф.
— Взеха ми интервю.
— Кой?
— Мисля, че беше „Афтенпостен“. За една от онези рубрики „Вашето мнение“.
— Не знаех, че „Афтенпостен“ имат такава рубрика.
— Нито пък аз.
Елизабет се усмихва самодоволно.
— Темата беше престъпност и имиграция, струва ми се. Или обратното. Дали пък не беше организирана престъпност? Не си спомням. Както и да е. Попитаха ме дали аз или някой член на семейството ми някога се е чувствал застрашен. Отговорих не, разбира се.
— Попитаха ли те нещо друго?
— Не си спомням.
Турлайф я поглежда и Елизабет се замисля.
— Да, сега се сещам. Въпросът бе: „Какво бихте направили, за да защитите семейството си?“
— Това шега ли е? — пита Турлайф.
— Не.
— И ти какво отговори?
— Какво мислиш? Че ще направя всичко възможно, разбира се. Ти не би ли отговорил по този начин?
Турлайф бавно кимва. Едно време се е присмивал на хората, които казват, че биха направили всичко, за да защитят жените и децата си. Съмнявал се е, че те наистина имат предвид това, което казват. Така че самият той никога не използва този израз.
Поне докато не му се раждат деца.
— Кога ще публикуват интервюто? — пита той.
— Утре, струва ми се.
— Значи трябва да станем рано — казва той и се усмихва. Сервитьорката с късата коса върви към масата им с плавна стъпка. Той поглежда лицето на Юлие, което е изпълнено с радостно очакване. Тя направо подскача на мястото си от нетърпение. Пол облизва устните си. Турлайф гледа децата си, когато нещо дълбоко в него започва да се топи.
25
Работилницата за острене на ножове „Скиерпингс“ се намира на улица „Курвайен“ в Шелсос13. Жълтите панелни блокове буквално се притискат в планинската гръд. Бели и сини тераси стърчат като отворени чекмеджета. Зад грижливо поддържаните плетове се крият малки зелени дворчета, пълни с барбекюта, надуваеми басейни и детски велосипеди.
Пред един гараж в края на улицата е паркиран нисан „Микра“ с логото и интернет адреса на „Скиерпингс“, отпечатани на лепенка, залепена за лявото задно стъкло. Вляво от колата Хенинг вижда голяма, черна хижа на върха на малък хълм.
Вдишва дълбоко и започва да изкачва стъпалата. Когато достига дървената хижа, вижда сините води на фиорда Осло на хоризонта. Целият град лежи в краката му. Красотата на Осло е поразителна — стига да й се наслаждаваш от разстояние.
До вратата има звънец, на който пише skjerpings.no. Не след дълго Хенинг чува стъпки, слизащи по стълби. Вратата се отваря.
— Здравейте — казва жена с дълга червена коса, красиви трапчинки и чаровни лунички. Тя определено не изглежда като човек, способен да пребие мъж като Брулениус. „Но ако някой убие гаджето ти — мисли си Хенинг, — можеш да направиш всичко.“ Особено ако изкарваш прехраната си, правейки опасни оръжия още по-опасни.
— Ирене Отнес?
— Да, това съм аз. Мога ли да ви помогна с нещо? Да наостря нещо за вас?
— Не. Чудех се дали можем да поговорим за Видар Фел?
Топлата й усмивка веднага изчезва.
— Казвам се Хенинг Юл и работя за интернет вестника „Новините 123“.
Отнес се намръщва.
— Защо искате да говорите за Видар сега?
— Работя върху статия за Туре Пули. Обжалването на присъдата му започва след няколко дни и повечето доказателства срещу него са обстоятелствени. Бих искал да поговорим за неговите взаимоотношения с Видар. Аз… се занимавах с други неща, когато той бе убит, но сега се опитвам да разбера какво се е случило.
Тя го поглежда. Котка се увива около краката й, след което се промушва между тях и изкача на плочника.
— Удобно ли е? Наистина имам нужда от помощта ви.
Отнес се колебае, но после кимва.
— Можем да седнем там — казва тя и сочи към два пластмасови стола под голям слънчобран, хвърлящ сянка върху сивия плочник.
— Много ви благодаря.
Отнес влиза вътре, за да си вземе връхна дреха, след което отново излиза. Хенинг се усмихва и двамата сядат.
— Прекрасна къща — отбелязва той.
Отнес засиява от гордост.
— Благодаря.
— Доста необичайна за Осло. Истинска старомодна хижа. Не е ли малко голяма за сам човек?
— Имам котка — отговаря тя и се усмихва. Порив на вятъра повдига косата й. Известно време двамата мълчат неловко.