— Хегис — отговаря Грьонинген и поглежда към Хегелюн.
— Да, мой ред е — отвръща Хегелюн весело, отива до щангата и сваля по петнадесет килограма от всяка страна. След това сяда на пейката и вдишва дълбоко няколко пъти, преди да легне. Хваща щангата и отново изпълва дробовете си с въздух. Холте застава зад него, докато Джеймс Хетфийлд пее: „Когато някой лъже, той убива част от света.“
Хегелюн вдига щангата от стойката. Тежестите иззвънтяват, преди той да снижи щангата и после отново да я изтласка нагоре. Първото повдигане е безупречно. Хегелюн се опитва да навлезе в ритъм и следващото му изтласкване също е гладко. След още две ръмженето му става по-агресивно. Холте застава малко по-близо до пейката и се разкрачва за равновесие, след което поставя ръцете си под щангата, готов да помогне. Поглежда към Грьонинген, който кимва и се приближава още малко. От уредбата започва да звучи последната песен от албума, „Dyers Eve“4.
Хегелюн затваря очи и напряга всичката си сила, но щангата отказва да помръдне. Отваря очи. Ръцете на Холте вече не са под щангата, а върху нея. Грьонинген се разкрачва и сяда върху стомаха на Хегелюн, който изпъшква.
Холте натиска щангата надолу и тя се приближава на сантиметър от адамовата ябълка на Хегелюн. Той поглежда към Холте с разширени от страх очи.
— Какво… какво…
— От кога идваш тук? — пита го Грьонинген. — От два месеца? От два месеца и половина може би?
Хегелюн се опитва да каже нещо, но не може, защото е съсредоточил цялата си енергия в това да държи щангата далече от гърлото си.
— Да не мислиш, че сме идиоти? — казва Холте. — Да не мислиш, че ще позволим на някой да тренира с нас, без преди това да го проверим?
Хегелюн изръмжава нещо нечленоразделно.
— Опита се да ни излъжеш — процежда през зъби Холте. — Да ни преметнеш. Наистина ли смяташе, че няма да открием? Че няма да разберем за това, че от есента започваш лекции в полицейския колеж?
Очите на Хегелюн се разширяват още повече.
— Какви игрички играеш? — продължава Грьонинген. — Да не би да си гледал твърде много телевизия? Мислиш, че кариерата ти ще получи начален тласък? Някак под прикритие?
— Никакъв шанс — казва Холте. — Никой не си играе игрички с нас!
— Моля ви — успява да каже Хегелюн, чиито ръце треперят от усилието да държи щангата над гърлото си. Холте натиска и желязото докосва кожата. От очите му хвърчат искри.
— Ще се върнеш ли отново тук? — пита го Грьонинген. Хегелюн затваря очи и опитва да поклати глава. Сълзи се смесват с потта, покриваща лицето му.
— Ще кажеш ли на някого за това? — изсъсква Холте. Хегелюн отново опитва да поклати глава. Грьонинген го гледа втренчено няколко секунди, след което става от него и кимва на Холте. Хегелюн едва диша, но Холте не вдига щангата.
— Петер!
Холте неохотно вдига щангата, подпомогнат от Хегелюн, който е на прага на изтощението. Холте връща щангата на стойката й, изсумтява презрително и взима една кърпа, с която започва да бърше врата си. Грьонинген го придърпва към себе си.
— Можеше да го убиеш! — прошепва той. Холте не отговаря, а просто поглежда към Хегелюн, който жадно гълта въздух. Бузите му са мокри от сълзи.
— Премина границата — казва Грьонинген. — Нима си забравил всичко, на което ни научи Туре?
Холте не отговаря, а вместо това му обръща гръб и слиза по стъпалата. Хегелюн тихо сяда на пейката, докато гласът на Джеймс Хетфийлд реве от тонколоните. Грьонинген се връща при Хегелюн, който все още стиска гърлото си. Грьонинген изчаква мъжът да вдигне глава към него, след което му кимва към вратата. Хегелюн с мъка се изправя на крака и се насочва към изхода, над който името на фитнес залата блести в кървавочервено: „СИЛА & РЕСПЕКТ“.
3
Ярка светлина кара Хенинг да примигне. Има чувството, че очите му са пълни с пясък. Разтрива ги и усеща болка в кръста си.
Бавно сяда. Колата на масичката вече не е студена, но въпреки това отпива от кенчето, наслаждавайки се на игличките, изпълващи устата му. Отвън небето е станало светлосиньо. Хенинг отваря прозореца и дневната се изпълва с топъл летен въздух. Обажда се лястовичка, но никой не й отговаря. Зад отсрещната жилищна сграда се извисява кран, достигащ върховете на дърветата.
Хенинг отива в спалнята, вади две хапчета от буркана на нощната масичка и ги глътва на сухо, след което отива в кухнята и поглежда към купчината вестници и документи на масата. Сяда пред компютъра си, ритайки един от краката на масата, след което глътва половината чаша студено кафе, останало от снощи. Отваря екрана. Посреща го стара версия на страницата на „Новините 123“, която автоматично се ъпдейтва. Хенинг прочита заглавната статия, след което скролва надолу и научава, че през нощта не се е случило нищо интересно. Топлинна вълна в Европа. Русия смята, че Иран скоро ще може да създаде ядрена бомба. Двама ранени след автомобилна катастрофа в Хедмарк. Някакво момиче, което е виждал преди, но чието име не си спомня. Писнало му е от силиконови красавици.