Турлайф поглежда към мъжа до себе си, но не казва нищо. Вижда нещо лъскаво в джоба на якето му. Мъжът носи ръкавици. Скоростомерът показва сто и два километра в час, като ограничението е сто. Всеки път, когато Турлайф превишава 110 километра в час, мъжът поглежда към скоростомера и на лицето му се изписва загриженост.
— Внимателно — казва той. — Не искаш да ни спре полиция, нали?
„Разбира се, че искам“ — мисли си Турлайф всеки път. През ума му минава да направи нещо напълно откачено, като например да катастрофира в канавката, надявайки се, че само той ще оцелее. Но страхът го кара да стиска волана и да се подчинява. Сърцето му препуска толкова силно, че почти заглушава рева на двигателя.
Попитал е мъжа какво има предвид под „пешеходец или велосипедист“, но той само се е усмихнал и е пренебрегнал въпроса. Но има нещо, което тревожи Турлайф дори повече от това. Мъжът изобщо не се опитва да скрие лицето си. Не се ли страхува, че Турлайф ще даде негово описание на полицията?
Отговорът на този въпрос е прост и брутален. Не им пука. Когато всичко свърши, те вече няма да имат нужда от него и просто ще го убият. Затова мъжът не се притеснява от факта, че Турлайф знае истинската му самоличност и ще запомни лицето му.
— Къде отиваме? — пита той.
Минават покрай отбивката за Хулместран, движейки се на юг по Е-18.
— Още не сме стигнали. Ти просто карай. И не превишавай позволената скорост.
Мобилният телефон на мъжа иззвънява. Той сваля ръкавицата си и натиска няколко копчета. Когато свършва, слага ръката си на дръжката на вратата и поглежда през прозореца. Турлайф гледа ту към пътя, ту към пейзажа от лявата страна на шосето, където дърветата стават все по-многобройни. Но днес не вижда пасящи елени, а само стърнища с цвят на ръжда и бали сено, покрити е бели найлонови покривала, разпилени из полетата като снежни топки. Мъжът слага ръкавицата си.
Един час по-късно завиват към Ларвик.
— Когато стигнеш кръговото кръстовище, завий наляво — заповядва мъжът и посочва табела, на която пише „Фритзьое Бриге“16. — Влез в паркинга.
Турлайф бавно вкарва своя опел „Астра“ в подземния паркинг, където всеки звук отеква като в пещера. Минават под черната дървена арка на входа и виждат табела, според която днес има специална оферта за рибешки кюфтета — само 49.90 крони за килограм. На паркинга има десетина коли и предостатъчно свободни места.
— Паркирай до онази кола — казва мъжът и посочва тъмносиньо беемве. Турлайф маневрира около белите колони. Беемвето е същото като онова, което е видял пред фермата „Бугстад“, само че регистрационният номер е различен. Той поглежда към мъжа, който се усмихва лукаво.
— Паркирай тук и ще сменим колата.
Турлайф натиска спирачката и изключва двигателя. В колата става мъчително тихо. Някой затръшва врата в далечината. Изревава двигател. Излизат. Турлайф усеща миризма, която му напомня за палубата на ферибот. Чува постоянно бръмчене над главата си. Мъжът се приближава до беемвето, но минава от другата страна и хвърля ключовете на Турлайф, който е толкова изненадан, че едва успява да ги хване.
— Искаш аз да карам?
— Да видим колко те бива — казва мъжът и гласът му отеква в паркинга. Ухилва се. — Влизай.
36
Оставят Ставерн зад себе си и минават покрай ливади за езда, полета с лукови насаждения и няколко църкви. Мъжът нарежда на Турлайф да спре в аварийната лента до едно поле с царевица, стигаща до прозорците на колата. Отвън него той вижда протока Скагерак, който разделя Норвегия от Дания. Във водата има множество лодки, както малки, така и големи. В небето над тях се носят бели и тъмносиви облаци.
— Искаш ли да изключа двигателя? — пита Турлайф. Слънцето го напича през прозореца. Мъжът до него гледа към стар гараж с ръждясали врати и черен ламаринен покрив. Когато чува въпроса, той обръща цялото си тяло към Турлайф.
— По-рано днес те попитах накъде искаш да поемем. Помниш ли?
— Д-да.
Мъжът посочва напред, където шосето се извива наляво в дълга, плавна крива.
— Стотина метра по-нататък има кръстовище. Нямаш право на десен завой и трябва да караш направо, но въпреки това ще те попитам. Надясно или наляво?
— К-какво?
— Надясно или наляво?
— Но…
— Надясно или наляво?
— Не знам! Накъде искаш да карам?
— Помниш какво ти казах по-рано днес, нали? Питам те за последен път: надясно или наляво? Наляво и жена ти умира. Надясно и всички ще ядете мексиканска…