Ол. Гол. „Откъде измислят тези имена?“
84
Хенинг влиза под рубиненочервения навес и спира пред двамата охранители, запречили входа на клуб „Асгард“.
— Кой от вас е Петер Холте? — пита той.
Охранителите се споглеждат, след което по-грамадният от двамата изпъчва гърди.
— Не вдигате телефона си — казва Хенинг.
Холте не отговаря, а продължава да го гледа втренчено. Лампата над входната врата осветява плешивото му теме.
— Търсих ви няколко пъти — продължава Хенинг.
— А вие сте?
— Казвам се Хенинг Юл.
Изражението на Холте не се променя.
— Не ви познавам.
— Не, но аз познавам вас. Вие сте братовчед на Туре Пули.
Холте не отговаря.
— Ще влизате ли или не? — пита другият охранител.
— След малко. Първо искам да поговоря с Петер. Аз съм репортер.
— Не говоря с репортери — казва Холте и го поглежда с презрение.
— А пребивате ли ги?
Хенинг внимателно наблюдава как мускулите на Холте се стягат, а лицето му потъмнява. Самият Хенинг застава малко по-разкрачено и изпъчва гърди.
— Един мой колега беше пребит снощи. На връщане от този клуб.
Хенинг трябва да присвие очи, за да види зениците на Холте в дрезгавата светлина.
— Не знаем нищо за това — обажда се другият охранител. Хенинг не извръща поглед от Холте.
— Защо носите ръкавици?
Холте поглежда надолу към ръцете си, след което прави крачка напред. Загорилото му лице е почервеняло.
— Какво искате?
В миналото Хенинг би се уплашил от двамата здравеняци пред себе си.
— Искам да знам дали снощи сте пребил моя колега.
Холте изсумтява. Светлината от лампата над входа кара обецата на ухото му да заблести. Гласът на другия охранител е по-мек:
— Петер ви каза, че не иска да го интервюират. Трябва да уважите желанието му или ще ви помоля да напуснете.
Хенинг гледа Холте още няколко секунди, след което вдига ръце и казва:
— Добре.
Другият охранител му прави път и отваря вратата. „Може би ще е забавно ако на влизане «случайно» блъсна издутото от мускули рамо на Холте“ — мисли си Хенинг, но после решава, че си е играл достатъчно с огъня за една вечер. Въпреки всичко, той все пак иска да се прибере вкъщи жив и здрав.
Шведският барман му казва да се качи горе, където е офисът на Евен Нилунд. На малката сцена танцува жена с източноевропейски произход, която се опитва да събуди интереса на малобройната публика с чувствени движения.
Хенинг има чувството, че се качва в таванско помещение. Коридорът пред него завършва с вход, който прилича на вагина. Осветлението е приглушено. На стената вляво има картина на жена, която прави секс с посечен воин. „Сигурно е Фрейя18“, мисли си Хенинг и помни това, което е учил в училище за викингите, умрели в битка. В скандинавската митология тази смърт се изобразява като еротично преживяване.
Хенинг тръгва надолу по коридора, спира пред една отворена врата и надниква вътре. Мъж, седящ на стол с гръб към него, се обръща.
— А, ето ви и вас.
Четири телевизионни екрана са монтирани на стената пред бюрото на Евен Нилунд. Той става, когато Хенинг влиза, и двамата се ръкуват.
— Значи ме намерихте.
Нилунд сочи към един стол и Хенинг сяда.
— Нещо за пиене?
Хенинг клати глава, въпреки че ризата му е залепнала за гърба, а гърлото му е пресъхнало. Оглежда се. Стените са украсени със снимки на разсъблечени жени, реклами и изрезки от вестници и списания. Картината на всеки монитор се сменя на няколко секунди. Хенинг вижда бара, сцената, някакъв коридор, тази стая от птичи поглед и улицата пред клуба. Петер Холте стои неподвижно с палци, втъкнати в колана си.
— Знам кой сте — казва Нилунд.
— Така ли?
— По-рано днес говорих с Гайр Грьонинген. Той ми намекна, че може да се отбиете. Това, което се случи с вашия колега, е ужасно.
Нилунд клати глава. Хенинг го изучава с поглед, чудейки се дали съчувствието, изписано в очите му, е истинско.
— Вашият колега ми каза, че според вас Туре Пули е бил невинен.
Хенинг вдига ръка пред устата си и кашля.
— Значи ви е казал? Да, така смятам. Чудя се дали е бил пребит заради това.
— От кого?
— Точно това е проблемът. Може би от вас.
Нилунд се усмихва.
18
Фрейя — Богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта в скандинавската митология. — Б.пр.