— Погледнете ме — казва той. — Тежа шестдесет и осем кила. Някои от момичетата ми могат да ме бият на канадска борба.
— Възможно е. Но мъжете, които работят за вас, са нещо различно.
Хенинг сочи към екрана, където Петер Холте спира с ръка видимо пиян мъж на средна възраст, който иска да влезе в клуба.
— Мога да ви уверя, Юл, че никой тук не е бил замесен в нападението срещу вашия колега.
— Искате да кажете, че знаете какво правят служителите ви по всяко време на денонощието?
— Поне докато са на работа — да.
— И ги държите под око от тук?
Хенинг сочи мониторите.
— И лично, когато съм долу.
— Ясно. Тези монитори записват ли?
— Да.
— Значи можете да откриете кой е излязъл от клуба след моя колега?
— Мога.
— Бихте ли го направили?
Нилунд се усмихва.
— Съжалявам за случилото се с вашия колега, Юл, но клиентите ми имат право на дискретност. Не мога да ви пусна записи на нещата, които се случват тук просто защото искате да го направя.
— Мога да накарам полицията да ви принуди.
— Заповядайте. Полицаите могат да изгледат записите само ако имат необходимите документи. Искам да бъда пределно ясен — не е нищо лично.
— М-м.
Хенинг отново се оглежда. Една от камерите е насочена към врата, на която пише „Глитнир“19.
— Защо скандинавска митология? — пита Хенинг и отново се обръща към Нилунд.
— Видар предложи тази тема.
— Видар Фел?
— Да. Преди няколко години, когато обсъждахме отварянето на клуба, решихме, че ни трябва нещо, което да го отличава от останалите. Видар спомена Фрейя и викингите и други подобни. Бях силно заинтригуван от скандинавската представа за секса. Решихме, че това е една много оригинална идея и така се роди „Асгард“.
— Значи Видар се е интересувал от скандинавска митология?
— Да. Много.
„Интересно“ — мисли си Хенинг и си спомня, че бащата на Фел е професор по скандинавистика. Най-вероятно Видар е наследил любовта към скандинавската митология от него. Хенинг има чувството, че това откритие е много важно, но не знае защо.
Известно време седи и гледа часовника в долния десен ъгъл на един от мониторите. Сеща се за деветнадесетте минути, които Туре Пули не може да обясни. Ако наистина е бил невинен и е пристигнал навреме за срещата, как е възможно времето да е излетяло толкова бързо?
„Отговорът е очевиден“ — мисли си Хенинг. Той не може да повярва, че едва сега се сеща за тази възможност. Времето не тече бързо, освен ако някой не го ускори.
Някой е саботирал часовника на мобилния телефон на Пули. Някой с лесен достъп до него.
85
Миа е на работа и днес. Турлайф влиза във фоайето на хотела и й се усмихва.
— Здрасти — казва той.
— Здравей.
— Чудех се дали може да ползвам лаптопа ти още веднъж? Само за няколко минути.
— Разбира се — отговаря тя.
— Много ти благодаря. Просто искам да проверя нещо.
— Ползвай го, колкото искаш. Няма проблем.
Миа се усмихва и му подава лаптопа над тезгяха. Турлайф го взима.
— Благодаря ти. Как върви книгата?
— Горе-долу. В момента описвам едно бягство. Действието се развива в хотел — казва тя със заговорническа усмивка.
— Супер — отговаря Турлайф и осъзнава, че наистина иска да разбере повече за книгата на Миа, но потиска това желание. Не може да си позволи да се сближи с нея или с когото и да било тук. Вместо това сяда на същото кресло като вчера и хвърля дънковото си яке на съседното. Отваря екрана. Посреща го шарената страница на хотела. Турлайф влиза в новосъздадения си имейл акаунт и със затаен дъх чака страницата да се зареди. Още не е получил отговор от Ивер Гюнешен.
Турлайф посърва, но после решава да провери страниците на ежедневниците — нали и без това е онлайн. Открива статия за предварителния доклад от аутопсията на Туре Пули, в която пише, че причината за смъртта му продължава да бъде неизвестна. С изключение на това няма нищо интересно за Пули.
Повечето онлайн издания са публикували свои, на практика идентични статии за изчезването на Турлайф, но нито една от тях не е придружена със снимка. „Това е хубавото да си зад камерата — мисли си той. — Ставаш невидим за публиката.“
— Миа?
— Да?
— Къде са тоалетните?
Тя се обляга на тезгяха и посочва надясно.