— Здравейте, дядо — казала тя.
Той се поколебал за миг. После й помогнал да се изправи на крака. — Влез, влез вътре.
Тогава д-р Стейн не знаел още, че е станал баща на син по времето, когато се бил отказал от трибензо-депортамила Урбана. Предполагал, че Мелъди била случайна просителка и негова поклонничка. Нито пък изобщо е мислил при тази първа среща, че има някъде наследници. Никога през живота си желанието му за поколение не е
било особено силно.
Така че, когато Мелъди му доказала срамежливо, но убедително, че му е истинска кръвна роднина, той имал чувството, както обяснил по-късно на Вера, че нещо в него се разкъсало и от тази внезапна, огромна и безболезнена рана изпълзяло гладно и изтощено бременно дете, притискащо до себе си дрезденски свещник.
Але-хоп!
Да, ето и историята на Мелъди: Баща й, незаконно дете на д-р Суейн и вдовицата в Урбана, бил един от малцината оцелели от тъй нареченото „клане в Урбана“. Заставили го да изпълнява службата на куриер в армията на виновника за клането, херцога на Оклахома.
Мелъди се родила, когато момчето било четиринадесегодишно. Майката била една четиридесетгодишна перачка, която доброволно се записала в армията. Дали на Мелъди името Ореоул2, за да й се осигури милост и пощада, ако бъде пленена от войниците на Стюарт Ореоул2 Мот, крал на Мичиган и главен враг на херцога.
Фактически тя била пленена на шестгодишна възраст след битката за Айова сити, в която родителите й били заклани.
Але-хоп!
По това време кралят на Мичиган ставал все по-извратен и стигнал до там, че поддържал харем с пленени деца, носещи същото второ име като неговото, Ореоул2. И малката Мелъди била вкарана в тази зоологическа градина.
Но мъченията ставали все по-отвратителни и
тя почерпила кураж и събрала сили от предсмъртните думи на баща си:
— Ти си принцеса, внучка на краля на свещниците, крал на Ню Йорк.
Але-хоп!
Една нощ тя откраднала дрезденския свещник от палатката на спящия крал.
След това изпълзяла навън в сгряния от лунна светлина свят.
Така започнало невероятното й пътуване на изток, все на изток, в търсене на легендарния й дядо. Неговият дворец бил една от най-високите сгради в света.
Тя срещала роднини навсякъде — ако не Ореоул, то поне птички и всякакви живи същества.
Те я хранели и й посочвали пътя.
Едни й давали мушама за дъжд, други пуловер и компас; трети — детска количка, четвърти — будилник.
Други й давали игла и конец, а също и златен напръстник.
Имало и такива, които я прекарали през реката Харлем до Острова на смъртта, рискувайки собствения си живот.
И тъй нататък.