Втора глава
Функционални особености на тоталитарната фашистка държава
1. Тотален шпионаж
За да разберем откъде произтича нуждата от «то тален шпионаж» в условията на фашистката държава, налага се да се обърнем към нейната тоталитарна структура. Като «организирано» общество тя обхваща в масови организазии всички свои поданици по професионален, полов или възрастов признак. Тази колосална система от организациие същевременно оръдие за контрол над гражданското общество и за насаждане в него на фашистката идеология. Но в това се крие и една отрицателна страна — възможността при определени условия системата да се обърне против държавата. Това важи за всяка организация, защото веднъж изградената организация е форма, която може да се изпълни и с антидържавно съдържание, т.е. да бъде насочена против държавата в качеството и на готова организирана сила, ако нейното ръководство попадне в ръцете на хора, опозиционно настроени спрямо фашистката държава.
Много по-изгодно е да се завладее ръководството на една казионна организация и да се изчаква удобният момент, когато тя ще може да бъде хвърлена срещу режима, отколкото да се изгражда открито противодържавна организация. Последното е риск с нищожни шансове за успех предвид свирепия терор на полицейския апарат.
По тази причина гъвкавите конспиратори, работещи в условията на фашистката диктатура, не излизат открито против държавата, не се обявяват против режима, а се окопават дълбоко в някоя масова организация. Там се свързват с масите с техните непосредствени искания и желания, стават изразители на тези желания, печелят доверието им и по такъв начин завладяват ръководството. Веднъж постигнали това, казионната организация става за тях не само прикритие, но и средство за тяхната конспиративна дейност.
С други думи, предишната форма сменя своя политически знак. Но тази смяна на знаците е толкова по-опасна за държавата, колкото масовата организация или държавната институция е по-въоръжена, по-наситена с оръжие. И особено ако е армията или части от нея.
Срещу открито излизащите против държавата чрез стачки, демонстрации или разпространение на позиви, фашистката власт има ефикасни средства — полицейският терор и концентрационните лагери. Но срещу конспиративно действуващите полицията не разполага със същата ефективна система. В качеството си на терористичен апарат тя не е в състояние с пълна сигурност да разграничи кой е конспиратор и кой предан на държавата, кой работи за държавата и кой против държавата.
Тук е нужно ново оръжие за защита на политическата система и това е именно шпионажът. В случая обаче не става дума за традиционния шпионаж, който полицията упражнява посредством цивилни агенти, проследяващи заподозрени лица, а за масов, всеобхватен и всепроникващ утотален шпионажт. Само чрез него държавата може да знае всеки момент и навсякъде какво става. Само при такава универсална форма на шпионажа тя може бързо и точно да реагира, да разкрива навреме конспирациите и унищожава заговорите.
Основните принципи на тоталния шпионаж са формулирани от Рудолф Хес:
«— Всеки може да бъде шпионин.
— Всеки трябва да бъде шпионин.
— Няма тайна, която да не може да се узнае» (102–117).
Практически системата на тоталния шпионаж означава: децата шпионират родителите си и донасят в полицията, учениците следят учителите си, студентите — своите професори, войниците — своите командири, редовите членове на масовата организация — своите ръководители, и пр.
Луис Карлио привежда един типичен за обстановката в Германия по онова време пример: «През месец май 1939г. един стар генерал, окичен с ордени, празнува своята 75-годишнина в един град на брега на Рейн. На семейната маса, обкръжен от деца и внуци, той беше поканил няколко другари по оръжие. В края на вечерта той става и вдига тост, който според стар офицерски обичай завършва с думите „Господарю на войната“. Това е било името, дадено на кайзера.
На другия ден генералът е повикан в полицията, която му прави мъмрене за неговия невъздържан език, напомняйки му, че няма друг господар освен Хитлер. След няколко дни генералът поканва на една втора вечеря същите лица. В края на вечерята той става и им заявява: „Преди няколко дни ви бях събрал, моите думи са били докладнани в полицията. Има един предател между вас.“ Всички протестират. Генералът настоява до момента, когато един от неговите внуци става и казва: „Аз съм автора на доноса“. Генералът го изхвърля веднага от стаята. На другия ден той е повикан в полицията и осъден на шест месеца затвор» (155–165).