Разбира се, това не значи, че шпионажът е едноросочен, че само подчинените шпионират своите началници. Обратното е също в сила. Едно от най-важните служебни задължения на ръководителите е да бъдат «бдителни», да разкриват своевременно «предателите» и враговете в поверената им организация или институция. Най-малкото обаче, което задължително трябва да вършат на това поприще, е да следят постоянно за настроенията, слуховете, политическите вицове и бързо да разкриват техните носители и разпространители. Бдителността в този смисъл е и служебно, и партийно задължение на ръководителя във фашистката държава.
«Осъществяването на контрола и надзора над германския народ — се казва в материалите на Нюрнбергския процес — е задача на политическите ръководители в същата степен, както на СД и гестапо. От всички политически ръководители блоклайтерите са най-необходимите хора за тази цел. Те са водели картотека за всеки домовладелец, картотека, служеща като източник за съставяне на „политически характеристики“, които трябвало да изработват блоклайтерът, целенлайтерът и ортсгрупенлайтерът в сътрудничество един с друг» (89–564).
Семейството, училището, университетът, научното учреждение, административните институции, редакциите, армията, масовите организации, спортните клубове, партията, та дори и самата полиция — са еднакво важен терен за шпионаж. Държавата трябва да знае настроението и намеренията на всеки. Няма тайна, която да не представлява интерес за нея, тя трябва за увсекиго всичкот да знае. Това е нейната максима.
При това положение изчезва традиционната граница между шпиони и шпионирани. Всеки едновременно е и шпионин и шпиониран. Формула на универсалния шпионаж става положението всеки всекиго шпионира.
От една страна държавата поощрява шпионирането, като го въздига в главен признак на политическа благонадеждност. Който по-системно в полицията, е по-бдителен и политически по-благонадежден. Следователно пред него се разкриват по-широки перспективи за авансиране в системата на държавния и партийния апарат.
Друго предимство на тоталния шпионаж е, че въпреки огромните си мащаби, той е много по-икономичен от чисто полицейският шпионаж. Държавата не изгражда специални шпионски организации и служби наред със съществуващите, а използува всички налични масови организации, институции, административни служби. Всяка обществена организация и всяка административна служба стават шпионски. Хората, работещи в тях, са същевременно уи шпионит, без специално да им се плаща за това. Самата природа на фашистката държава, в частност отсъствието на политическа опозиция, свобидна преса и т.н., прави възможно подобно положение.
Тази особеност на шпионажа върху масова основа — използуването на всички налични институции за свои цели — може да се проследи особено нагледно във външния шпионаж на хитлеристка Германия. През 1937г., когато достига най-високата си точка, той включва в своята система следните институции:
«1. Разузнаването на Военното министерство отначало неофициално, а впоследствие официално, ръководено от полковник Николай.
2. Организацията на германците, живеещи в чужбина, ръководена от Боле.
3. Външния отдел на гестапо, ръководен от Химлер и Хайдрих.
4. Външнополитическия отдел на хитлериската партия начело с Алфред Розенберг.
5. Специалната служба при Министерството на външните работи, ръководена от Рибентроп и неговия най-близък приятел Канарис.
6. Външния отдел при Министерството на пропагандата начело с Гьобелс и Есер.
7. Външния отдел при Министерството на стопанството, начело на който фактически остана Шахт дори и след неговото официално излизане в оставка.
8. Имперското колониално управление начело с генерал фон Еп.» (102–126).
Всички тези органи, занимаващи се със шпионажа в чужбина, се ръководят от Обединения щаб за свръзка под председателството на Хес. В него влизат: Гьобелс, Рибентроп (от 1936), Розенберг, Боле, Лай, Боулер, Борман.
Системата на тоталния шпионаж в чужбина означава: дипломатът, който отива примерно в Англия, се занимава главно с шпионаж, инженерът (2500 германски инженери бяха настанени на работа в чужбина от разузнаването) — на специализация в Сащ, студентът, който учи във висшите учебни заведения във Франция, също донася чрез своята легация, както туристът, любуващ се на италианските брегове, търговецът, закупуващ тютюн от Балканите, оперният певец при своето турне в скандинавските страни — всички те се занимават с шпионаж. Всеки, излизащ зад пределите на райха, трябва да донесе някакви ценни за държавата сведения от икономическо, политическо, военно или научно естество.