Причината за построяването на Китайската стена, както и мнимата опасност от север, с която се мотивира строежът, са всъщност измислен претекст да се обедини народът. Но това е претекст, който въздействува най-силно върху националното съзнание.
Разбира се, в повествованието на Кафка това е идея, която си пробива път несъзнателно, спонтанно, независимо дори от самия император, докато в тоталитарната държава на XX век тя се насажда съзнателно и планомерно отгоре.
От север или от юг, от изток или от запад, на нея и е нужна някаква опасност.
5. Несъвместимост на фашизма и демокрацията
Фашизмът дойде на власт с претенцията, че създава една демокрация по-масова и реална от тази на «либералната държава» — демокрация, която уж «не се израждала в най-лоша плутокрация». «Берлинер Тагеблат» в броя си от 7 юни 1933г. писа за националсоциализма: «Хитлеризма е най-демократичното движение в Германия, което е съществувало през последните петдесет години» (103–105).
Гьобелс в реч, произнесена на 26 февруари 1937г. пред масово събрание в Кьолн, обяви, че «в Германия истинската демокрация е вече реална действителност, в която цялата нация свободно изразява своята воля…» (106–115, 116).
Мусолини в «Учението на фашизма» също писа, че фашистката държава представлява «организирана, централизирана, властна демокрация» (112–17).
Хитлер с особено настървение се нахвърля да критикува западната демокрация, от която по неговите думи се ползува само «един тънък слой капиталисти, докато мизерията на народните маси е много по-гляма, отколкото другаде» (128–376). В речта си пред работниците от оръжейните заводи на Берлин, произнесена на 10 декември 1940г., той напада либералния Запад точно в тизи смисъл: «В англо-френския свят съществува така наречената демокрация. С други думи, там народът упражнява властта, следователно народът трябва да има също така възможността да изразява своите мисли и желания. Обаче при по-близко разглеждане на този проблем става ясно, че народът сам по себе си няма никакво убеждение и че последното, разбира се — както е това навсякъде — се създава изкуствено. От решаващо значение тогава е: кой просвещава народа и кой го възпитава?
А в действителност ув тези страни управлява капиталътт, сиреч група от няколкостотин човека, които притежават несметни богатства и поради особената структура на техния държавен живот по-малко или повече са независими.
Те казват: „Тук имаме свобода!“, и под това разбират преди всичко свободно стопанство, а под свободно стопанство разбират не само свободно придобиване на капитала, но и преди всичко неговото свободно използуване.
Или: да бъдат свободни от всякакъв държавен, сиреч народен контрол както при придобиването, така и при използуването на капитала. Това е същността на тяхното понятие за свободата» (128–374).
Особен прицел на неговата критика през военния период става Англия: «В тази страна класовите различия са най-големите, каквито човек може да си представи. Сиромашия, невъобразима сиромашия от една страна — и неизчислимо богатство от друга страна, Там не е решен никакъв социален проблем.
Работниците на тази страна, която разролага с една шеста част от земното кълбо и която притежава подземните съкровища на цял свят, живеят налбъскани в мизерни бараки, а широката маса е най-бедно облечена» (128–376).
На лицемерната демокрация на либералния Запад Хитлер противопостава «реалната», «истинската» стопанска демокрация на националсоциалистическа Германия, където е премахната безработицата, а движението на капиталът, т.е. неговото разпределение и използуване, минава изцяло под контрола на нацистката партия. Така Германия от демокрация за «тънък слой богаташи» се превръща в демокрация за «необятните народни маси». Хитлер казва: «В света на капиталистическата демокрация най-важният стопански принцип е: народът е създаден за стопанството, а стопанството за капитала.
Ние обърнахме този принцип наопаки и казахме: капиталът е за стопанството, а сопанството за народа! В смисъла на максимата: преди всичко народът, а всичко друго е средство към целта!» (128–373).
В тази реч, както и в другите филипики срещу либералната демокрация, Хитлер пропуска да каже най-същественото, а именно: първо — чия собственост е капиталът в националсоциалистическа Германия? Второ, какво променя в отношенията на собственост контролът на нацистката партия? Трето, по какъв начин и за сметка на какво е ликвидирана безработицата в Германия? Четвърто, имат ли някаква възможност работниците в националсоциалистическа Германия сами да контролират движението на капитала, независимо от контрола на нацистката партия и държава?