Във всеки случай през 45-дневното си управление — от 29 юли до 5 август 1943г. — Бадолио прие редица мерки за разрушаването на структурата на фашисткия режим: декрети за разпускането на фашистката партия, на Великия фашистки съвет, за премахването на Особения трибунал. Палатата на фашизма и корпорациите, както и ликвидацията на Института за фашистка култура. Освен това правителството промени названията на министерството на корпорациите, Министерството на народната култура, както и ликторските снопове на военната униформа със звездички, а фашисткият поздрав отпадна и т.н. (118–327).
Да каква степен е реална опасността от фашистко въстание при военен преврат в тоталитарната държава, може да се види от някои документи, останали от 20 юли 1944г. в Германия. Хората, които готвят този преврат, не смеят да поемат върху себе си отговорността за убийството на Хитлер, за да не насочат омразата на народа срещу себе си. Те възнамеряват да предсавят убийството на Хитлер като дело на партийната върхушка, като престъпен акт на «една безсъвестна клика от тилови партийни ръководители». В проекта за заповед на Витцлебен, който след преврата трябваше да поеме поста главнокомандуващ въоръжените сили, се казва: «Фюрерът Адолф Хитлер е мъртъв Безсъвестната клика от тилови партийни ръководители направи опит, използувайки създалото се положение, да нанесе удар в гърба на тежко борещия се фронт и да узурпира властта за своите политически интереси. В този час на най-голямата опасност имперското правителство обяви извънредно положение в страната, за да се поддържат правото и редът, и ми възложи да поема изпълнителната власт… Представителите на изпълнителната власт отговарят за поддържането на реда и обществената безопасност. Всяка съпротива срещу военната изпълнителна власт трябва да бъде безмилостно смазана. В този час на най-голяма опасност единството на въоръжените сили и поддържането на реда са висш закон» (76–206).
Трикът, с който заговорниците целят да представят убийството на фюрера като дело на «една безсъвестна клика тилови партийни ръководители», не противоречи на политическата програма на преврата: а) арестуване на партийния апарат и разпускане на нацистката партия; б) арестуване на отредите СС и гестапо. Целта е още в началото да се внесе деморалицация и обърканост във фашистката система, да се насочи омразата на фашизираните маси срещу партийното ръководство, за да могат по такъв начин заговорниците да излязат в позата на спасители на положението. Стратегическата цел е да се пречупи гръбнакът на тоталитарната система — единството на фашистката партия и държавата, — като чрез последователна редица от мерки партията бъде изолирана от държавата и лишена от средствата за принуждавене — армията, полицията, гестапо и пр. По такъв начин тя става достъпна за пълно ликвидиране.
3. Различия между фашистката държава и военната диктатура
За да се изясни по-цялостно природата на фашизма като тоталитарна система, налага да направим един паралел с военната диктатура.
Пропагандата, ръководена от нейните частни и ограничени политически задачи, често поставя знак на равенство между фашизма и военната диктатура. Станало е традиция военната диктатура да бъде демаскирана като фашистка диктатура и дори фашистка система. Мълчаливо се приема, че основен белег на фашизма са репресиите, откритият политически терор, забраната на митингите и събранията, унищожението на гражданските свободи на отделната личност.
Понякога извеждат фашисткият характер на една държава само от нейния антикомунистически курс.
В името на строгата научна истина «пропагандисткият стил» трябва да се отстрани при изясняване различието между фашистката и военната диктатура, за да се приеме научният подход с неговите изисквания за обективност и пълнота на анализа.
В този случай разликата между едното и другото от интересуващите ни явления ще се сведе до следните черти:
1. Фашизмът установява еднопартийна система, като осигурява пълен политически монопол на своята партия, докато военната диктатура се обявява за безпартийна система, за разпускане на всички и всякакви политически партии без изключение: единствената «партия», на която се опира, е армията.
2. Фашизмът разчита не само на открития физически терор, но и на подкрепата на широки маси от народа (особено дребната буржоазия), обхванати в най-различни държавни масови организации. Военната диктатура се опира изключително на поголовния терор, без да може да създаде своя социална и политическа база.