В друго стихотворение на Волфрам Крупка (публикувано във «Фаналгедихте», Берлин, 1933) поетът «открива, че Хитлер е велик и непринуден», защото е «скромен и скъп»:
В ръцете на фюрера «лежи съдбата на милиони», които живеят в неговото сърце. Такъв го представя Леополд фон Шенкендорф в стихотворението «На фюрера» (1933):
Накрая ще приведем стихотворение от поета Вил Фешпер (1933), в което фюрерът е представен като човек, излязъл из средата на народа, подобно на това, както в стари времена според обичая на прадедите водачът е бил избран:
Разбира се, приведеното е само нищожна част от онова, което е писано за Хитлер в тогавашната немска поезия. Но и то е достатъчно, за да се види, че при фашистката държава култът към личността на водача действително достига мащабите на безгранично политическо идолопоклонничество. На водача се приписват всички най-възвишени добродетели, каквито изобщо е способна да измисли човешката фантазия и които по принцип е невъзможно да бъдат съчетани в едно и също лице. Най-добри поети стават онези, които успеят да напишат най-хубавото стихотворение за върховния партиен и държавен водач. Цялата поезия се прониква от духа на придворно блюдолизничество.
В журналистиката се наблюдава същото явление. Достатъчно е фюрерът да произнесе някаква реч, за да започне цялата преса като по команда да възхвалява и превъзнася гениалните му мисли; да ги тълкува и интерпретира дни и седмици наред. Страниците на вестниците се предоставят на специалистите от съответната област, които пишат обширни тълкувателни статии, представляващи речите на фюрера като «съдбоносен поврат» или «революционен поврат» в съответната област.
През 1937г. по случай Деня на немското изкуство Хитлер произнася реч, в която заклеймява абстракционизма и всякакъв модернизъм и посавя на немското изкуство задачата «да служи на народа», като тръгне по «пътя на националсоциалистическата революция». Шефът на Палатата на немското изкуство Адолф Циглер преценява речта на Хитлер по следния начин: «Мой фюрер, когато Вие по случай Деня на немското изкуство дойдохте, с този осветяващ акт Вие не само открихте тази палата, но заедно с това посочихте във Вашата програмна реч правилния път за немското изкуство. Всеки от нас, който имаше честта да преживее тези дни, разбра, че е свидетел на решителен поврат в нашия културен живот. Тази първа голяма немска изложба, която беше направена според Вашата воля е с Вашето лично участие, представлява безспорно потвърждение на схващането, че от всичко смъртно и преходно в изкуството трябва да се отделят вечните художествени ценности. Освен това изложбата „Изроденото изкуство“ засили пред целия свят впечатлението за Вашата воля, мой фюрер. Така Денят на немското изкуство през 1937г. благодарение на Вашата лична инициатива стана за немското изкуство съдбоносен поврат, величието и размахът на който ние днес все още не можем да обхванем, който обаче знаем, че някога историята ще запише като начало на ново възраждане на немското изкуство. С това Ви благодарят заедно с мен всички истински немски хедожници и ние Ви обещаваме да направим всечко, за да се покажем достойни за този ден» (178–339).
През 1939г. по случай четвъртата годишнина от създаването на Палатата на немското изкуство А. Циглер произнася аналогична реч: