Неговата не винаги логически свързана реч се представя като начало на нова епоха в ораторското изкуство: «Като всеки самороден гений Хитлер донесе със себе си една нова риторика. Неговите речи не са гладки и симетрични като полирана шахматна дъска. Неговите думи, фрази и мисли приличат на блокове, пламъци и лава, които излитат из кратера на един вулкан и свободно падат наоколо, разтърсват съзнанието и завладяват с първичната си мощ и красота.
… Думите на фюрера наистина приличат на ударите с чук по затворените порти на нашето съзнание и сърце. Целта му не е да гали слуха ни, а да нахлуе и завладее» (128–130).
В ритуала на култа влиза и посещението на местата, свързани с името на фюрера. Кинохрониката е запазила епизод, когато Балдур фон Ширах — младежкият фюрер — води на поклонение активистите на «Хитлерюгенд» с факли в ръцете към Ландбергския затвор, където Хитлер е написал «Майн Кампф» (172–102).
Масовото всенародно изучаване на «Майн Кампф» по партийна линия и по линия на другите организации е една от характерните форми на култа към личността на Хитлер. Партийните членове, членовете на «Хитлерюгенд» и на масовите организации са длъжни да четат тази настолна за всеки националсоциалис книга. Партията я обявява за библия на националсоциализма, а притежанието на «второто издание на шедьовъра „Майн Кампф“ се смята за лигитимация на старите брони» (78–142).
В книгата си «Хитлерюгенд» фон Ширах пише следното за изучаването на «Майн Кампф»: «Ние не можахме в подробности да обосновем нашето мировъзрение. Ние просто вярвахме. И когато се появи книгата на Хитлер „Майн Кампф“, тази книга стана библия, която ние учехме наизуст, за да съумеем да отговорим на въпросите на съмняващите се и разполагащи с голям материал критици» (88–321).
Всяко «научно» изследване или публична проява придобива достатъчна убедителност и тежест само ако се подкрепи с цитат от «Майн Кампф» или се позове на нея. В партийното мислене на националсоциализма началото и краят на политическата мъдрост е в «Майн Кампф». На 18 декември 1941 година в радиокоментар Фриче, като говори за съдбата на евреите, започва с предсказанието на фюрера, направено в «Майн Кампф»: «Съдбата на европейските евреи се оказа такава неприятна, както фюрерът я предсказа в случай на война в Европа. След разпространението на войната, подстрекавана от евреите, тази неприятна съдба може да се разпространи и в Новия свят…» (90–154).
През годините на националсоциализма «Майн Кампф» търпи рекорден тираж на изданията — 6,5 милиона екземпляра. При откриването на всяка изложба на книгата «Майн Кампф» фигурира на първо място като «книга на книгите». Приз 1934г. за пръв път е проведена Седмица на немската книга. На портала на изложбата стои огромен макет на «Майн Кампф». В усърдието си да разпространяват максимално тази книга административните власти стигат дотам, че започват от името на партията да подаряват на всяка новобрачна двойка по един екземпляр като най-скъп дар за бъдещото семейство.
Документ, запазен от онова време, потвърждава усърдието на националсоциалистическото книгоиздаване «Майн Кампф» да влезе във всяко немско семейство без изключение. «Немското книгоиздаване през Седмицата на книгата си поставя следните задачи: в Германия още има патриоти, домакини и семейства, които не притежават произведението на фюрера „Моята борба“. „Моята борба“ е свещената книга на националсоциализма и нова Германия, която всеки немец трябва да притежава. Това не е книга за прочит, а настолна книга. Книгоиздаването се грижи, щото след тази Седмица на книгата „Моята борба“ да влезе във всяко семейство» (180–369).
В архивите на нацистките «културфилми» е намерен филм, който разказва за един уникален екземпляр на «Моята борба», наречен «Книга на немците». Този екземпляр е трябвало да бъде поставен в специален мавзолей, където да престои 1000 години, колкото е трябвало да трае Третият райх. Подвързията му е направена от телешки кожи, специално обработени с инструменти от XVIII век. Подбрана миньорска бригада се спуска под земята да изкопае специална руда, от която се е получил металът за буквите!… (72–10).