Той ме увери, че изобщо няма подобни намерения. „Но аз съм доста самотен — заяви ми. — Нямам близки, които биха се разтревожили за мен. Ако се получи известие за смъртта ми, Розалийн ще стане вдовица, а тя го иска.“ „Ами ти?“ — попитах го. „Е, може би един ден някъде далеч ще се появи някой си мистър Инок Ардън и ще започне живота си отначало“ — отвърна той. „Но впоследствие това може да й донесе неприятности“ — предупредих го. „О, не — каза той, — ще изпълня ролята си. Робърт Ъндърхей наистина ще бъде мъртъв.“
Забравих за този разговор, но шест месеца по-късно чух, че Ъндърхей е умрял от треска нейде из саваната. Местните жители му бяха верни и се върнаха със съвсем правдоподобна история, както и с няколко последни думи, надраскани от Ъндърхей. Пишеше, че хората му са направили всичко възможно за него, но силите му го напускат. Благодареше на водача си. Той наистина изцяло му беше предан, а също и останалите от групата. В каквото и да ги накараше да се закълнат, нямаше да се поколебаят да го сторят. Ами това е всичко. Навярно Ъндърхей наистина е погребан някъде из Екваториална Африка, но може пък и да не е. И ако не е, нищо чудно един прекрасен ден мисис Гордън да получи шок. И според мен така й се пада. Изобщо не съм я виждал, но надушвам пиявицата, която изсмуква кръвта на богати мъже. Тя съсипа горкия Ъндърхей. Интересна история!
Майор Портър се огледа, копнеещ думите му да бъдат потвърдени. Срещна два чифта отегчени и безизразни очи, полуизвърнатия поглед на младия мистър Мелън, както и учтивото внимание на Еркюл Поаро.
В този момент прошумоля вестник и един сивокос мъж със странно невъзмутим израз на лицето тихо стана от креслото до огъня и излезе.
Челюстта на майора увисна, а младият Мелън тихо подсвирна.
— Е, сега стана тя каквато стана — отбеляза той. — Знаеш ли кой беше този човек?
— Мили Боже! — тревожно възкликна майорът. — Естествено. Не го познавам лично, но зная кой е. Джереми Клоуд, нали? Брат на Гордън Клоуд. Изключително неприятно, кълна се. Ах, ако знаех…
— Той е адвокат — подметна младият Мелън. — Обзалагам се, че ще ви даде под съд за клевета или обида, или нещо такова.
Трябва да се признае, че младият Мелън изпитваше удоволствие да създава паника и смут в подобни ситуации, защото това не бе в разрез със закона за защита на държавата.
Майор Портър продължаваше да повтаря възбудено:
— Ах, много неприятно. Крайно неприятно!
— До вечерта ще се разчуе из целия Уормсли Хийт — продължи мистър Мелън. — Нали всички от фамилията Клоуд живеят в този район. Сигурно до късно ще обсъждат какви мерки да предприемат.
В този момент сирените засвириха отбой и злобата у младия Мелън секна. Внимателно изведе своя приятел Еркюл Поаро на улицата.
— Тези клубове са ужасни — въздъхна мистър Мелън. — Там е събрана най-противната колекция от стари досадници. А Портър определено е първенец сред тях. Описанието му на фокуса с индийското въже отнема не по-малко от четиридесет и пет минути. А и познава всички, чиито майки са минали през Пуна1.
Това се случи през есента на 1944 година. А в късната пролет на 1946 година Еркюл Поаро бе известен, че има посещение.
В една приятна майска утрин Еркюл Поаро седеше на спретнатото си бюро. Прислужникът му Джордж тихо се приближи и промърмори почтително:
— Една дама иска да ви види, сър.
— Каква дама? — предпазливо се поинтересува Поаро.
Обичаше да слуша описанията на Джордж, възпроизведени с безумна точност.
— Бих казал, че е на възраст между четиридесет и петдесет години, сър. Видът й е небрежен и доста артистичен. Здрави туристически обувки. Костюм от туид, но с дантелена блуза. Египетска огърлица със съмнителна стойност и син шал от шифон.
Поаро леко потръпна.
— Не мисля, че имам желание да се срещна с нея — произнесе той.
— Да й предам ли, че се чувствате неразположен, сър?
Поаро го изгледа замислено.
— Вече сте й съобщили, струва ми се, че съм зает с важни дела и не бива да ме безпокоят.
1
Град в Индия с приятен климат. Навремето там са живеели английски държавни служители. — Б.р.