Поаро присви очи.
— А вие кой мислите, че е бил, мистър Клоуд?
— Ами искам да кажа, Инок Ардън не е истинско име, а литературен герой. На Тенисън. Изучих го целия. Това е мъж, който се завръща вкъщи и открива, че жена му се е омъжила за друг.
— Значи вие смятате — тихо попита Поаро, — че всъщност Инок Ардън е бил самият Робърт Ъндърхей?
Роули бавно отговори:
— Ами възможно е. Имам предвид еднаквата възраст и външен вид, и така нататък. Естествено разпитвах многократно Беатрис за подробности. Тя не може да си спомни какво точно е било казано. Човекът заявил, че Робърт Ъндърхей е в окаяно състояние, с влошено здраве и се нуждае от пари. Е, може да е говорел за себе си, не е ли така? Изглежда е споменал нещо, че евентуалната поява на Ъндърхей в Уормсли Вейл надали ще се върже с плановете на Дейвид Хънтър и това е прозвучало така, сякаш самият той е вече там под чуждо име.
— А на следствието имаше ли някакво доказателство за самоличността му?
Роули поклати глава.
— Нищо конкретно. Само персоналът от „Елена“ потвърди, че убитият е мъжът, пристигнал там и записал се като Инок Ардън.
— Ами документите му?
— Не е имал документи.
— Какво? — Поаро се изправи от изненада. — Никакви документи?
— Абсолютно никакви. Имал е няколко чифта чорапи, риза, четка за зъби, но никакви документи.
— Паспорт? Писма? Поне купонна книжка?
— Не, нищо.
— Много интересно — каза Поаро.
— Да, наистина много интересно — съгласи се Роули. После продължи: — Дейвид Хънтър, братът на Розалийн Клоуд, се е отбил при него вечерта след пристигането му. Версията му за пред полицията е, че е получил писмо от въпросния индивид, в което той съобщавал, че бил приятел на Робърт Ъндърхей и се оплаквал колко много бил закъсал. По молба на сестра си Дейвид отишъл в „Елена“, видял се с човека и му отпуснал пет лири. Това е неговата история и той ще се придържа докрай към нея. Полицията естествено пази в тайна разговора, който е чула Беатрис.
— И Дейвид Хънтър твърди, че преди не е познавал този човек?
— Така казва. Все пак и на мен ми се струва, че не го е познавал.
— А Розалийн Клоуд?
— От полицията я помолили да огледа тялото, за да проверят дали няма да е в състояние да го разпознае. Тя заявила, че за нея той е напълно непознат човек.
— Eh bien8 — изрече Поаро. — Това дава отговор на всичките ви въпроси!
— Нима? — грубо попита Роули. — Аз не мисля така. Ако убитият е бил Ъндърхей, значи Розалийн никога не е била законна съпруга на вуйчо ми и следователно няма право дори и на пукнат грош от наследството му. Да не смятате, че би го разпознала при тези обстоятелства?
— Вие й нямате доверие, така ли?
— На никого от тях нямам доверие.
— Но сигурно много хора биха могли да заявят със сигурност дали убитият е бил Ъндърхей или не?
— Да, но не е толкова лесно. Точно това искам от вас. Да откриете някой, който познава Ъндърхей. Очевидно той няма живи роднини тук и не е бил много контактна личност. Предполагам, че има стари прислужници, приятели — въобще някой… Но тази война така разпръсна хората. Просто не зная как да завъртя нещата, а ми липсва и време. Фермер съм и не ми стига работната ръка.
— Но защо избрахте мен? — попита Еркюл Поаро.
Роули изглеждаше смутен.
В погледа на Поаро проблесна лукаво пламъче.
— Само да не е провидение свише? — промърмори той.
— Боже мили, не — ужасено отвърна Роули. — Всъщност… — поколеба се той, — един мой познат ми разказа за вас. Спомена, че сте магьосник в тези неща. Нямам представа какъв хонорар вземате — сигурно е доста висок… Ние нямаме пукната пара, но смея да заявя, че все ще съберем нещичко помежду си. Разбира се, в случай че се заемете.
Еркюл Поаро бавно отрони:
— Да, струва ми се, че ще мога да ви помогна.
Паметта му, а той имаше доста точна и бистра памет, се върна назад. Клубният досадник, шумолящите вестници, монотонният глас. Името — чувал бе това име — скоро щеше да изплува. В противен случай винаги можеше да попита Мелън… Не, сети се. Портър. Майор Портър.
Еркюл Поаро се изправи на крака.
— Ще дойдете ли пак следобед, мистър Клоуд?
— Ами… просто не зная. Да, мисля, че бих могъл. Но вие, разбира се, едва ли ще успеете да свършите нещо за толкова кратко време?