— Съмнявам се — промълви Поаро.
— Какво искате да кажете?
— Дали изобщо има безобидни хора?
Роули се втренчи в него и Поаро въздъхна.
— Дошли сте да ме питате нещо? Нали така? — тактично го подсети той.
Тревожният израз отново се върна на лицето на Роули.
— Боя се, че историята е доста дълга…
Поаро също се боеше от това. Вече си бе съставил мнение, че Роули Клоуд не е от онзи тип хора, които стигат бързо до същността на въпроса. Облегна се назад и притвори очи, когато Роули започна да разправя:
— Вижте, Гордън Клоуд бе мой вуйчо…
— Известно ми е всичко за Гордън Клоуд — услужливо вметна Поаро.
— Чудесно. Значи няма нужда да ви обяснявам. Няколко седмици преди смъртта си той се ожени за млада вдовица на име Ъндърхей. След смъртта му тя остана да живее в Уормсли Вейл заедно с брат си. Всички ние смятахме, че първият ѝ съпруг е умрял от треска в Африка. Но сега излиза, че вероятно не е така.
— Охо — Поаро се изправи на стола. — И какво ви насочва към подобно предположение?
Роули описа пристигането на мистър Инок Ардън в Уормсли Вейл.
— Може би сте прочели за това във вестниците?
— Да, четох — притече се отново на помощ Поаро.
Роули продължи. Описа първоначалното си впечатление от мъжа на име Ардън, посещението си в „Елена“, писмото, което беше получил от Беатрис Липинкот, и накрая подслушания от Беатрис разговор.
— Разбира се — добави Роули, — човек не може да бъде съвсем сигурен какво точно е чула. Може би мъничко е преувеличила или пък е схванала нещо погрешно.
— Тя разказа ли на полицията своята история?
Роули кимна.
— Да, по мое настояване.
— Добре, но, извинете ме, мистър Клоуд, не ми е ясно защо сте дошли при мен? Искате да разследвам това… убийство ли? Защото предполагам, че става дума за убийство.
— Боже мой, не! — възкликна Роули. — Нищо такова не искам. Това е работа на полицията. Човекът е бил убит и толкова. От вас искам следното — да откриете кой е бил този мъж.
Поаро присви очи.
— А вие кой мислите, че е бил, мистър Клоуд?
— Ами искам да кажа, Инок Ардън не е истинско име, а литературен герой. На Тенисън. Изучих го целия. Това е мъж, който се завръща вкъщи и открива, че жена му се е омъжила за друг.
— Значи вие смятате — тихо попита Поаро, — че всъщност Инок Ардън е бил самият Робърт Ъндърхей?
Роули бавно отговори:
— Ами възможно е. Имам предвид еднаквата възраст и външен вид, и така нататък. Естествено разпитвах многократно Беатрис за подробности. Тя не може да си спомни какво точно е било казано. Човекът заявил, че Робърт Ъндърхей е в окаяно състояние, с влошено здраве и се нуждае от пари. Е, може да е говорел за себе си, не е ли така? Изглежда е споменал нещо, че евентуалната поява на Ъндърхей в Уормсли Вейл надали ще се върже с плановете на Дейвид Хънтър и това е прозвучало така, сякаш самият той е вече там под чуждо име.
— А на следствието имаше ли някакво доказателство за самоличността му?
Роули поклати глава.
— Нищо конкретно. Само персоналът от „Елена“ потвърди, че убитият е мъжът, пристигнал там и записал се като Инок Ардън.
— Ами документите му?
— Не е имал документи.
— Какво? — Поаро се изправи от изненада. — Никакви документи?
— Абсолютно никакви. Имал е няколко чифта чорапи, риза, четка за зъби, но никакви документи.
— Паспорт? Писма? Поне купонна книжка?
— Не, нищо.
— Много интересно — каза Поаро.
— Да, наистина много интересно — съгласи се Роули. После продължи: — Дейвид Хънтър, братът на Розалийн Клоуд, се е отбил при него вечерта след пристигането му. Версията му за пред полицията е, че е получил писмо от въпросния индивид, в което той съобщавал, че бил приятел на Робърт Ъндърхей и се оплаквал колко много бил закъсал. По молба на сестра си Дейвид отишъл в „Елена“, видял се с човека и му отпуснал пет лири. Това е неговата история и той ще се придържа докрай към нея. Полицията естествено пази в тайна разговора, който е чула Беатрис.
— И Дейвид Хънтър твърди, че преди не е познавал този човек?
— Така казва. Все пак и на мен ми се струва, че не го е познавал.
— А Розалийн Клоуд?
— От полицията я помолили да огледа тялото, за да проверят дали няма да е в състояние да го разпознае. Тя заявила, че за нея той е напълно непознат човек.
— Eh bien8 — изрече Поаро. — Това дава отговор на всичките ви въпроси!
— Нима? — грубо попита Роули. — Аз не мисля така. Ако убитият е бил Ъндърхей, значи Розалийн никога не е била законна съпруга на вуйчо ми и следователно няма право дори и на пукнат грош от наследството му. Да не смятате, че би го разпознала при тези обстоятелства?